73-годишен старец приюти у себе си млада жена, която намери в блатото. На следващия ден цялото село ЗАМРЪЗНА от нейните викове! Когато съседката влезе в къщата му, онемя от видяното…

Старецът, когото всички в селото наричаха дядо Петър, живееше сам на края на селото, близо до гъстата гора и блатото. Една вечер, докато събираше дърва за огъня, чу слаби стенания, идващи от мъгливото блато. Когато се приближи, видя млада жена — боса, с разкъсани дрехи, цялата покрита с кал. Трепереше от студ и страх.

Без да се замисли, дядо Петър я вдигна на ръце и я занесе в къщата си. Разпали огъня, зави я с топло одеяло и ѝ даде горещ чай. Жената не каза нито дума, само го гледаше с широко отворени очи. Беше красива, но в погледа ѝ имаше нещо диво, нереално.

На следващата сутрин селото се събуди от оглушителен писък. Той идваше от къщата на дядо Петър. Съседката му, баба Мария, първа се осмели да влезе вътре. Когато прекрачи прага, сърцето ѝ спря от ужас.

В средата на стаята стоеше младата жена, но вече не приличаше на себе си. Очите ѝ бяха почернели, а от устата ѝ излизаше неестествен нисък звук. Дядо Петър лежеше на пода, очите му широко отворени, но безжизнени. Кожата му беше посивяла, а по ръцете имаше дълбоки кървави следи.

Баба Мария се отдръпна назад, кръстейки се и шепнейки молитви. Жената я погледна, усмихна се зловещо и прошепна:

— Той беше добър… но ме намери твърде късно.

След това изчезна в мъглата, оставяйки след себе си само студеното, вцепенено село и ужасените му жители…