Продължението на историята

Настъпи тишина на масата. Някои се направиха, че спешно трябва да опитат салатата. Други се втренчиха в телефоните си. Мъжът ми, както винаги, седеше с изражение, сякаш нищо не чува. А в мен вече всичко клокочеше. Защото свекървата винаги беше така. Всички двадесет и пет години. Ако си купех нова рокля — казваше: — По-добре да беше нахранила кокошките. Ако боядисвах косата си: — В селото никой няма да го оцени. Ако мъжът ми ми подареше парфюм: — Ей, намерихте къде да си пилеете парите. А самата тя цял живот ходеше с един и същ протрит халат и се гордееше с това. Сякаш жената е длъжна да изглежда уморена, за да докаже, че е добра домакиня. Но онази вечер особено се стараеше. Навярно защото гостите твърде често ми правеха комплименти. Погледна ме пак и каза силно: — Аз на нейната възраст не търчах по салони. Работех! Затова и семейството беше здраво. И тогава изведнъж осъзнах, че за първи път от много години не искам да мълча. Усмихнах се и спокойно казах: — Разбира се, мамо. Личи си веднага. Тя първо не разбра. Гостите вече се споглеждаха мълчаливо. Свекървата се намръщи: — Какво точно ти личи? А мен ме понесе: — Как какво… 

Вие винаги сте казвали, че жената трябва само да работи и да не мисли за външния си вид. Е, доказахте, че системата работи безотказно. Някой тихо се изкикоти. Мъжът ми се закашля в салатата. Свекървата почервеня: — Какво намекваш сега?! Аз спокойно отпих сок и казах: — За нищо не намеквам. Просто, ако жена на петдесет изглежда добре — значи е мързелива, а ако на шейсет прилича на седемдесет — значи е работлива. Този път всички се разсмяха открито. Дори съседът бай Кольо се обърна към прозореца и се тресеше от смях. Свекървата беше червена като домат. Но аз вече не можех да спра. За първи път от двадесет и пет години не ме беше яд. Беше ми смешно. Погледнах ръцете си с маникюра и казах: — Знаете ли, днес разбрах нещо важно. Оказва се, че можеш и супа да сготвиш, и градина да посадиш, и пак да не изглеждаш така, сякаш животът три пъти те е прегазил с трактор. Дори мъжът ми не издържа и избухна в смях. За свекървата това беше най-страшното предателство. — Смее ти се, а? — обърна се тя към него. — Съвсем жена ти се качи на главата! 

А той неочаквано отвърна: — Мамо, честно казано, харесва ми, когато жена ми е красива. Едва не изпуснах вилицата. През всички години на брака ни той никога не й беше възразявал. Свекървата онемя. После каза любимото си: — Сега жените само знаят ноктите да си боядисват. А приятелката ми Светла не издържа: — Защо само ноктите? Нашата именничка сама копае градината, затваря буркани и храни сина ви. Само че, за разлика от някои, още е човек. Всички се разсмяха откровено. Свекървата изглеждаше така, сякаш я бяха предали публично. Но най-смешното стана после. Когато гостите си тръгваха, съседката леля Галя се приближи и ми прошепна: — Знаеш ли, след твоя юбилей и нашата Марийка се записала на маникюр. Първо не повярвах. А след седмица наистина видях свекървата… с лакирани нокти. После, разбира се, всички я чуха как обяснява, че „момичетата в салона я уговорили“. Оттогава си мърмори понякога, но по-внимателно. Защото онази вечер всички видяха нещо просто. Проблемът никога не беше в моя маникюр или роклята. Просто някои хора не понасят, когато жена след петдесет внезапно спре да изглежда уморена и нещастна.