Продължението на историята

Понякога чета профилите им и си мисля – идете поне веднъж в живота на фитнес, преди да започнете да търсите мъж. Защото, честно казано, изобщо не разбирам защо жените след петдесет така бързо се отказват от себе си. Имам чувството, че в един момент просто решават: „Край, животът свърши, остава само вилата, тиквичките и обсъждането на цените на картофите.“ А после се чудят защо мъжете гледат по-млади. Аз например изобщо не се чувствам стар. Напротив. След развода сякаш получих второ дихание. Купих си нови дрехи, започнах да ходя по-често на фитнес, даже си промених храненето. Колежките в офиса ми казват: — Още десет години спокойно можеш да излизаш с трийсетгодишни. И аз, честно казано, така си мисля. Но жените някак реагират странно. Онзи ден се запознах с една онлайн. На 34 е. На снимките — страхотна. Разменихме няколко съобщения, после тя самата предложи да се видим. Отидох в кафене, всичко беше наред. Усмихва се, смее се на шегите, пита за фитнеса. Помислих си: най-после нормална жена, а не поредната любителка на градини. И изведнъж ме пита: — А на колко години сте всъщност? Казвам честно: — Петдесет и пет. Но изглеждам по-млад, нали? Тя замълча за миг и после каза: — Е… за годините си сте се запазили добре. Не понасям това изречение. „За годините си.“ Все едно трябва да ми издигнат паметник, че още мога сам да се кача по стълбите. Разбира се, направих се, че не ми пука. Започнах да разказвам как ходя на фитнес и как се грижа за себе си. 

А тя седи и се усмихва странно. И после казва: — Просто майка ми има мъж на вашата възраст. Едва не се задавих с кафето. Каза го напълно спокойно, без лош умисъл. Но сякаш ток ме удари. След това срещата приключи доста бързо. После имаше и друга. Пак по-млада, около трийсетгодишна. В началото тя пишеше активно, дори флиртуваше. А после, когато ме видя без филтри по видеовръзка, изведнъж започна да ми говори на „Вие“ с такъв тон, сякаш съм ѝ преподавател в университета. И знаете ли кое е най-обидното? Младите жени днес много са се поумнели. Веднага усещат всичко за един мъж. Особено ако е над петдесет и все още търси по-млада. Наскоро една направо ми се изсмя в лицето. Седим в ресторант, разговаряме. Аз ѝ обяснявам, че не искам да се занимавам с жени на моята възраст, защото са скучни, изморени, тежки. Че ми трябват лекота, енергия, красота до мен. А тя ме слуша, слуша и после пита: — А вие самият какво можете да дадете на една млада жена, освен истории за фитнес и за кръвното налягане на вашите връстници? Първо не разбрах. Казвам: — Как така? Изглеждам добре, заможен съм, опитен мъж. 

А тя се разсмя: — Всички мъже след петдесет в сайтовете за запознанства пишат едно и също – че са млади по душа, спортни и не като другите старци. Честно, тогава това ме жегна. Защото аз наистина не съм такъв. Не седя на пейката пред блока, не обсъждам политика с часове, не нося потник с петна и сандали с чорапи. Грижа се за себе си. Но колкото повече време минава, толкова по-странно нещо забелязвам. Жените на моята възраст ме гледат с интерес. А младите — с лека усмивка, почти с насмешка. Наскоро попаднах и на форум, където жени обсъждаха мъже като мен. Една беше написала: „Най-смешното са мъжете 55+, които наричат връстничките си стари лелки, а самите те си правят селфита във фитнеса и мислят, че изглеждат на 35.“ Тогава се ядосах. После влязох в банята и дълго се гледах в огледалото. Не, изглеждам си добре. Наистина добре. Но, ако съм честен… бръчките няма как да изчезнат. И шията вече не е като на четиридесет. А след тренировките понякога гърбът ме боли така, че два дни пъшкам, докато ставам от дивана. Но отвътре още не се чувствам стар. И, може би точно затова, жените с вили и котки толкова ме дразнят. Защото до тях аз самият изведнъж се превръщам в пенсионер. Наскоро една жена на моята възраст ми каза нещо много неприятно: — Ти не търсиш млада жена. Ти търсиш доказателство, че още си млад. Не ѝ отговорих. Но точно тази фраза не мога да си изкарам от главата вече седмица.