Продължението на историята
Николай дори не се поколеба. Страхът за „мъжката функция“ явно беше по-силен от всякакво съмнение.
— Направи го! — издиша той. — Каквото и да е, само да помогне.
Елена кимна сериозно, сякаш е опитен лекар.
— Процедурата може да бъде доста силна. Ще усетиш силна топлина. Това е нормално — обясни тя спокойно. — Така се възстановява кръвообращението.
— Колко силна топлина? — подозрително попита Николай.
— Като горещ компрес. Може би малко по-силно.
Николай преглътна и стисна зъби.
— Ще издържа.
Елена взе купата с червената смес и се приближи до леглото. Острият мирис на аджика и люти чушки щипеше в носа, но тя запази напълно спокойното си изражение.
— Отпусни се — каза меко. — Започваме лечението.
Тя загреба с лъжицата и внимателно намаза първата порция точно върху дългите драскотини на гърба му.
Първите две секунди нищо не се случи.
После Николай леко помръдна раменете си.
— Ммм… започва да се затопля.
— Отлично — отвърна Елена. — Това значи, че действа.
Тя намаза още една лъжица.
След няколко секунди Николай замръзна.
— Елена…
— Да?
— Май… става доста горещо.
— Нормално е. Нервите започват да реагират.
Още няколко секунди минаха.
Николай рязко пое въздух.
— Елена… това вече е… много горещо.
— Това е лечебният ефект.
— Не… не… — промърмори той. — Това не е топло… това ГОРИ!
Следващия миг изкрещя толкова силно, че вероятно целият вход го чу.
— ААААА!
Той се опита да се изправи рязко от леглото, но Елена го натисна леко по раменете.
— Не мърдай! Ако прекъснеш терапията, ефектът може да се загуби.
— АЗ ГОРЯ! — извика Николай. — Какво ми сложи?!
— Лечение.
— Донеси вода! Лед! Нещо!
— Водата ще спре действието на лекарството.
Николай издържа още две секунди.
После изведнъж скочи от леглото като пружина.
Чудодейно „парализата“ беше изчезнала.
Той започна да тича из стаята, опитвайки се да духа въздух върху гърба си.
— ЛЕЛЕ! Гърбът ми гори!
— Радвам се, че вече можеш да тичаш — каза спокойно Елена.
Николай се хвърли към огледалото и се опита да види гърба си.
— Целият съм червен!
— Това е знак за добро кръвообращение.
— Ще умра!
— Но поне вече не си парализиран.
Николай изведнъж млъкна.
В стаята настъпи тишина.
Елена стоеше до гардероба и го гледаше спокойно.
— Интересно — каза тя. — Преди пет минути не можеше да мръднеш краката си.
Николай преглътна.
— Явно… лечението действа много бързо.
— Очевидно.
Елена направи крачка към него.
— Между другото… доктор Георги забеляза нещо на гърба ти.
Николай застина.
— Какво?
— Тези дълги драскотини.
Той се опита да се усмихне.
— Сигурно съм се закачил някъде.
— За нещо с червен лак?
Усмивката му изчезна.
Елена бавно вдигна ръцете си.
— Аз нямам червен лак. И нямам дълги нокти.
Николай мълчеше.
— Но Кристина от третия етаж има — добави спокойно Елена.
Отново настъпи тишина.
Николай отвори уста, но не намери какво да каже.
Елена леко сви рамене.
— Спокойно. Не ми трябват обяснения.
Тя взе телефона от масата и му го подаде.
— Имаш два варианта.
— Какви?
— Първият — събираш си багажа и си тръгваш до десет минути.
Николай премигна.
— А вторият?
Елена вдигна купата с червената смес.
— Втори курс на терапията.
Николай погледна купата.
Лицето му пребледня моментално.
— Десет минути са напълно достатъчни — каза той бързо.
— Радвам се, че лечението възстанови подвижността ти толкова бързо — отвърна Елена.
Николай започна трескаво да събира нещата си, като през цялото време съскаше и духаше по гърба си.
Пет минути по-късно вече беше на вратата.
Обърна се за миг.
— Елена…
— Да?
— Наистина ли сложи люти чушки в това?
Елена погледна купата.
— Много.
Николай не каза нищо повече.
След секунди вратата се затвори зад него.
Елена остана сама в апартамента.
Тя се облегна на стената и въздъхна дълбоко.
После погледна купата с червената смес и тихо промърмори:
— Финалгон с аджика… универсално лечение за симуланти.
След това за първи път от няколко дни се усмихна.
Отиде спокойно до нощното шкафче, взе купата със студения вече бульон и започна да яде.
В апартамента най-после настъпи тишина.