Проговори приятелка на мъжете от хижата на Петрохан. Ето какво е виждала да правят в хижата..

Продължава разследването на мистериозната смърт на трима мъже, открити мъртви в бившата хижа „Петрохан“.

Тримата мъже са Ивайло Иванов, Дечо Василев и Пламен Статев – съдружници от години с издирвания Ивайло Калушев и наематели на хижата от 2020 година. Какво още се знае за тях, разкриваме в ексклузивен разказ от първо лице.

Жената, която поиска да запазим самоличността ѝ, се запознава с Дечо, Ивайло и Пламен в Мексико.

„Ходих на гости в Мексико, там имаха фирма. Бяха учители, инструктори по гмуркане. Всъщност всички българи, които ходеха там, бяха много – те отиваха на тяхна сметка като гости, за развлечение, безплатно“, сподели жената.

Така познанството им продължава до съвсем скоро – около 20 години. Тя казва, че тримата живеели в хижата, за да опазват природата.

„Хората си имаха социален живот и много познати, и това не беше затворено общество. Всеки, който твърди, че било затворено общество, лъже“, каза още жената.

Тя самата е посещавала хижата и е била канена на гости. По думите ѝ не всеки можел да ходи там. Нарича я частен дом.

„Там имаше хора със семейства, с малки деца, приятели на приятелите на приятелите, роднини на някого – не знам. Непрекъснато имаше хора, които ходеха за развлечение, с идеята, че това не беше хижа, това беше частен дом вече“, каза още жената.

Виждала е деца в хижата, но отново на гости и без към тях да са извършвани непристойни действия.

„Аз лично съм виждала деца само с родителите си. Казваха ми, че ще правят някакво обучение, но след това не съм ги виждала. Така че съм виждала семейства с деца, които ходят. И знам, че по-рано в миналото имало школа“, сподели жената.

„Мамо, защо само аз се нараних?“, каза Ема, преди да загуби битката за живота си. Това изречение отеква в главата ми вече година и половина! За родител, който погребва детето си, е още по-голям удар, когато осъзнае, че животът на чедото му няма никаква стойност! Планирахме нейното пълнолетие, а трябваше да нося балони на гроба ѝ!“

С тези думи започва своята изповед пред сръбския „Blic“ Лиляна Войнович, майка на 17-годишната Емилия Петкович, която почина 7 дни след тежка катастрофа в Лазаревац, станала в нощта между 31 октомври и 1 ноември 2024 г. Младежът, управлявал автомобила, никога не е бил задържан, а е осъден само на мярка „засилен надзор от настойник“.

Фатален удар

Емилия е била на задната седалка с приятеля си. Зад волана е бил нейният братовчед (тогава непълнолетен), а до него – неговият брат близнак. При удара момичето получава тежки наранявания на гръбначния стълб (4-ти и 5-ти прешлен), което води до пълна парализа.

„Ема беше приета в критично състояние. Поставиха я в изкуствена кома, за да я поддържат жива до операцията. Оперираха я на 4 ноември и се надявах, че ще се възстанови. След операцията я събудиха“, разказва през сълзи майката.

Какво наистина се е случило

Лиляна последно вижда дъщеря си жива на 6 ноември. Тогава Ема разказва какво се е случило: „Отишли с приятеля ѝ до къщата на близнаците. Братовчед ѝ предложил да влязат в колата, за да им пусне музика. Изведнъж запалил двигателя и потеглил с много висока скорост. Малко след това излетели в канавката.“

Тогава Ема задава и въпроса, който преследва майка ѝ до днес: „Мамо, защо само аз се нараних? Защо ме боли толкова много?“

Полицията установява, че непълнолетният шофьор е бил под въздействието на алкохол, карал е с несъобразена скорост и без шофьорска книжка.

Нечувана наглост

Лиляна твърди, че поведението на семейството на момчето след трагедията е било ужасяващо:

„Няколко дни след погребението близнаците започнаха да излизат, да се напиват и да ходят по купони. Тогава майка им ми се обади. Искаше от мен да му се обадя и да му кажа, че не е виновен: ‘Обади му се. Аз всеки ден му го казвам, какво е виновно детето, това е било съдбата на Емилия. Щяла е да умре, дори да не е била в тази кола…’ Това ме ужаси.“

Майката е възмутена от съдебното решение. Въпреки че законът предвижда от 6 месеца до 5 години затвор за непълнолетни при такива престъпления, съдът е наложил само 2 години „засилен надзор“.

„Жалих се до всички институции, писах и до министерството, но без резултат. Отговор няма, присъдата е окончателна, а моето мъртво дете не получи дори правосъдие“, завършва Лиляна.

Източник: БЛИЦ