Проговори приятелка на мъжете от хижата на Петрохан. Ето какво е виждала да правят в хижата..

Продължава разследването на мистериозната смърт на трима мъже, открити мъртви в бившата хижа „Петрохан“.

Тримата мъже са Ивайло Иванов, Дечо Василев и Пламен Статев – съдружници от години с издирвания Ивайло Калушев и наематели на хижата от 2020 година. Какво още се знае за тях, разкриваме в ексклузивен разказ от първо лице.

Жената, която поиска да запазим самоличността ѝ, се запознава с Дечо, Ивайло и Пламен в Мексико.

„Ходих на гости в Мексико, там имаха фирма. Бяха учители, инструктори по гмуркане. Всъщност всички българи, които ходеха там, бяха много – те отиваха на тяхна сметка като гости, за развлечение, безплатно“, сподели жената.

Така познанството им продължава до съвсем скоро – около 20 години. Тя казва, че тримата живеели в хижата, за да опазват природата.

„Хората си имаха социален живот и много познати, и това не беше затворено общество. Всеки, който твърди, че било затворено общество, лъже“, каза още жената.

Тя самата е посещавала хижата и е била канена на гости. По думите ѝ не всеки можел да ходи там. Нарича я частен дом.

„Там имаше хора със семейства, с малки деца, приятели на приятелите на приятелите, роднини на някого – не знам. Непрекъснато имаше хора, които ходеха за развлечение, с идеята, че това не беше хижа, това беше частен дом вече“, каза още жената.

Виждала е деца в хижата, но отново на гости и без към тях да са извършвани непристойни действия.

„Аз лично съм виждала деца само с родителите си. Казваха ми, че ще правят някакво обучение, но след това не съм ги виждала. Така че съм виждала семейства с деца, които ходят. И знам, че по-рано в миналото имало школа“, сподели жената.

Проговори мъж, живял в близост до хижа „Петрохан“, където преди дни откриха труповете на трима мъже – Ивайло Иванов, Дечо Василев и Пламен Статев.

С пост във Фейсбук П. А. разказва подробности за загиналите мъже.

„Живея на 1,5 км от хижа „Петрохан“. Те бяха най-близките до мен съседи.

Да, бяха затворени. За пет години така и не пристъпих оттатък бариерата. Не съм и настоявал. Много не знам за тях, затова ще се ограничи с това, което знам.

Тук в планината животът е различен. Не можеш да разчиташ на бърза помощ, полиция, пожарна, пътна поддръжка, снегопочистване, сметоизвозване… Можеш да разчиташ единствено на съседите си.

Ивайло и Пламен (двама от загиналите) са ме спасявали три пъти – караха ме през преспите до болница с тежка хипертонична криза, погрижиха се за мен и животните ми, когато преди година си счупих гръбнака. Помагали сме си взаимно безброй пъти. Така правят съседите в планината.

Ето и „престъпленията“ им (за които знам), заради които според разни мижитурки заслужаваха да умрат. Без правомощия и реални средства за постигането му се опитваха да променят нещо. Когато оградиха двора си със „страшната“ им ограда, туристите трябваше да минават 50 метра встрани от старата пътека. През лятото тук идват десетки берачи на боровинки, на които патрулите напомняха да си съберат боклуците, когато си тръгват. Караха се и заснемаха бракониери. Гасяха пожари. Толкоз.

Щях да си трая. По-лесно е, удобно някак. Докато не изпълзяха всякакви мижитурки, да храчат злоба или да изкарат някой лев/евро със сензационни заглавия. Един вид, заслужавали са да загинат…

Не. Те бяха хора. Съседи. Това, което заслужават след такава трагедия, е мир на душите им.

Съболезнования към близките им.“