Потресаващи детайли: Ето какво са правили убитите в хижата на Петрохан

Тримата убити мъже, открити край хижа „Петрохан“ трудно биха се вписали в представите за рейнджъри или членове на паравоенна организация. Профилите им са по-скоро на авантюристи, любители на приключенията, спортовете и ангажирани с редица граждански каузи.

Според информация на TrafficNews жертвите са счетоводител, консултант и природозащитник. Мъжете са намерени мъртви с по един изстрел в главата.

Раните на двама са в слепоочието, а на един – под брадичката. Около престъплението на този етап има голям брой неизвестни, като властите все още не са отговорили категорично как е настъпила смъртта на тримата, какъв е мотивът за жестокото престъпление.

Една от версиите, по които се работи е връзки с педофилска мрежа. Проверяват се и заплахи от дървосекачи, чиято дейност е била пресечена след като от хижата започва да действа „Националната асоциация за защитени територии“.

Едното от телата е на Ивайло Иванов – съосновател на „Национална агенция за контрол на защитените територии“ (НАКЗТ).

По данни от Търговския регистър той е собственик или управител на няколко дружества и организации, сред които „Българска рейнджърска организация“, консултантската фирма „Кънект Юръп 31“ ООД, „Българска асоциация по екстремни спортове“ ООД, както и „Европейски институт за карстови и хидрогеоложки изследвания – Е.А. Мартел“.

Ивайло Иванов.

В управителния съвет на Българската асоциация по екстремни спортове членуват и другите двама от убитите край Петрохан – Дечо Василев и Пламен Статев. Дечо Василев е и съсобственик на фирмата „ВиМ Компания“, занимаваща се със счетоводни услуги.

Дечо Василев.

Пламен Статев.

От публично достъпната информация в социалните мрежи става ясно, че Иванов, Василев и Статев са споделяли сходни интереси – пътувания, екстремни преживявания, дейности, свързани с природата, както и активни позиции по обществени и екологични теми. В профилите им те често се представят като хора, ангажирани с опазването на околната среда и защитените територии.

Членове на същата асоциация са и Ивайло Калушев и Николай Златков, които към момента се издирват като свидетели от органите на реда. Калушев е собственикът на хижа „Петрохан“, в близост до която бяха открити телата на тримата мъже с огнестрелни рани в областта на главата.

След кратко боледуване на 4 февруари 2026 година ни напусна Илия Цоцин – актьорът, който десетилетия наред караше българската публика да се смее с лекота, човечност и неподражаемо чувство за хумор.

С кончината му си отива една от разпознаваемите фигури на българската комедийна сцена от втората половина на ХХ век – артист, чието присъствие носеше топлина и усещане за близост, независимо дали беше на театралната сцена, пред телевизионната камера или на естрадния подиум, пише soc.bg.

Илия Цоцин е роден на 12 декември 1940 година в Гълъбово. Още в младежките си години открива привличането си към сцената и актьорското изкуство – избор, който определя целия му живот. Завършва ВИТИЗ, където получава солидна професионална подготовка и формира актьорския си стил – естествен, ненатрапчив и силно ориентиран към живия контакт с публиката.

Двамата създават десетки скечове и сценични програми, които се играят из цялата страна и се радват на изключителна зрителска любов. Техният хумор е човешки, разбираем и близък до ежедневието – смях без злъч, ирония без злоба, комедия, в която публиката разпознава себе си.

Освен на сцената, Илия Цоцин оставя следа и в телевизията и киното, където често е търсен за характерни роли – малки на пръв поглед, но запомнящи се с присъствието и тембъра му. Той никога не търси шумна слава, но печели трайно място в сърцата на зрителите с постоянство и искреност.

В по-късните си години Цоцин неведнъж говори открито за трудния път на артиста, за преходността на популярността и за достойнството да останеш верен на професията си дори когато прожекторите угаснат. До последно остава свързан със сцената и с публиката, за която винаги е казвал, че е най-строгият, но и най-справедливият съдник.

Смъртта на Илия Цоцин бележи края на един дълъг и честен артистичен път. Остават записите, спомените, репликите, които още предизвикват усмивка, и усещането за едно време, в което хуморът беше простичък, но дълбоко човешки. Българската сцена губи свой верен служител, а публиката – артист, който умееше да я разсмее, без да я наранява.