Последните дни на Любен Дилов и тайната любовна история която..


Ден след като близки, приятели и стотици българи си казаха последно сбогом с неповторимия Любен Дилов-син, в социалната мрежа се появи един кадър, който преобърна представите за последните му дни.
Една от последните снимки на интелектуалеца, направена в живописното италианско градче Позитано, се превърна в символ на една красива, но внезапно прекъсната любов.
Снимката моментално се разпространи в социалните мрежи.
Снимката улавя мигове на спокойствие, преди съдбата да се намеси по най-жестокия начин. Зад този кадър обаче стои Мелания Красимирова – жената, за чието съществуване в живота на Дилов мнозина научават едва сега, когато е твърде късно.
Кадърът преди бурята
Пътуването до Италия, откъдето е и въпросната последна снимка, е трябвало да бъде поредното бягство на двамата сред изкуство, разговори и смях. Мелания, която е журналистка и е близо 30 години по-млада от писателя, е споделяла с него последните му години, пътуванията и интелектуалните му търсения.
Любо не търпеше глупави жени. Мелания явно е била от онези, които човек не избира само с очите, а и с ума си,
споделя негова близка.
Именно по време на този италиански престой обаче идиличното пътуване се превръща в кошмар – Любо получава тежкия инфаркт.
От Позитано до болницата: Жената, която не пусна ръката му
Зад обектива на последната снимка стои същата жена, която секунди след здравословния срив трябва да покаже неимоверна сила. Мелания е тази, която в най-страшния момент запазва самообладание, вика лекарите на място, придружава го в линейката до италианската болница и остава неотлъчно до него през дългите седмици, в които животът на Дилов виси на косъм, преди той да бъде транспортиран обратно у нас.
Има любови, за които хората научават едва когато стане късно…
гласи текстът, придружаващ разпространения кадър в мрежата.

Германският евродепутат и социален експерт Рене Спрингер отново разпали дебата за така наречената „имиграция към социалните системи“, след като разкритикува милионите евро, които Германия ежегодно изплаща като детски надбавки за деца, живеещи извън страната.
Според Спрингер през последните години разходите за деца и градина, изплащани в Германия на чужденци, са нараснали многократно. По негови данни през 2023 г. над половин милиард евро са били преведени на семейства с деца, живеещи в други държави, докато през 2010 г. сумата е била едва 35,8 милиона евро. Той определя тази тенденция като „неприемливо преразпределение на германски данъци към чужбина“.
В центъра на критиките са граждани на по-бедни държави от Европейския съюз, включително България и Румъния. Според Спрингер съществуват случаи, при които човек работи на минимална или нископлатена работа в Германия, но благодарение на пет или повече деца получава детски надбавки, надхвърлящи многократно доходите, които би имал в родината си.
„Българин с пет деца у дома, идва в Германия, поема мини работа за 300 Евро, събира 1300 Евро детски надбавки за деца в България, където минималната заплата е 620 Евро. Това е класическа имиграция в социалните системи. Германия има огромен фактор за привличане, който трябва да бъде спрян“, каза Спрингер.
Критиците на сегашната система посочват пример, при който работещ на нископлатена работа може да получава около 1300 евро месечно детски надбавки за пет деца, живеещи в България. За сравнение, това е сума, която надвишава минималната работна заплата в България и според тях създава силен финансов стимул за трудова миграция към Германия.
Спрингер и неговата партия настояват за т.нар. индексация на детските надбавки – плащанията да се изчисляват според стандарта на живот в държавата, където живеят децата. Подобен модел беше въведен в Австрия, но впоследствие Европейският съд постанови, че противоречи на европейското право.
Според критиците на настоящите правила Германия се е превърнала в магнит за социални плащания, а европейското законодателство ограничава възможностите на националните правителства да променят системата.