Пенсиите тръгват нагоре след думите на министъра, увеличението ще е…
Пенсиите ще бъдат увеличени със 7,8 процента по швейцарското правило, като към момента няма разговори за промяна в начина на изчисляването им. Това заяви министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова пред Нова телевизия, като подчерта, че по темата има съгласие в парламента – както с управляващото мнозинство, така и с опозицията.
Министърът увери, че започнатата процедура за свръхдефицит няма да спре социалните плащания, защото те са гарантирани от закона. В същото време ведомството започва преглед на всички разходи и мерки, за да се търси по-голяма ефективност при ограничените бюджетни средства.
Пенсиите остават по швейцарското правило
Наталия Ефремова беше категорична, че няма да се променя механизмът, по който се изчисляват пенсиите по швейцарското правило. По думите й има съгласие минималната пенсия също да бъде увеличена със 7,8 процента.
„За пенсиите имаме съгласие в парламента, с управляващото мнозинство, а и с опозицията, да се увеличи и минималната пенсия със 7,8 процента по швейцарското правило. Няма да променяме начина за изчисляване на пенсиите по него“, заяви социалният министър.
Тя уточни, че процедурата за свръхдефицит ще се отрази върху бюджетната дисциплина на всички нива, но няма да постави под въпрос социалните плащания и мерки. Според нея те са защитени от закона и трябва да продължат да се изпълняват.
„Процедурата ще се отрази на всички нива на бюджетната дисциплина, но социалните плащания и мерки са гарантирани от закона“, каза Ефремова.
Министърът посочи, че един от основните й приоритети ще бъде анализ на всички плащания. Целта е да се провери какъв е ефектът им и дали средствата достигат до хората, които реално имат нужда от подкрепа.
Първи помощи за пострадалите от наводненията
Социалното министерство очаква от средата на тази седмица или следващата да започне реалното изплащане на първите помощи за пострадали от наводненията семейства. До момента са подадени 220 заявления, но процесът продължава.
Ефремова съобщи, че вече са направени над 500 обхода на засегнати домове и семейства. Част от заявленията са обработени, като към момента има 12 одобрени, готови за изплащане.
„Имаме подадени реално 220 заявления. Това не означава, че е краят на подаването на заявленията“, каза министърът.
Максималната помощ при подобни случаи може да достигне около 4000 евро, като конкретният размер зависи от социалната оценка и приложимите критерии. Пострадалите могат да кандидатстват за две еднократни помощи от Агенцията за социално подпомагане, предназначени за първите и най-неотложни нужди след бедствието.
Предвидена е и допълнителна помощ за т.нар. погинало имущество – например телевизори, хладилници, фризери, перални машини и други вещи от първа необходимост. Тази подкрепа се изплаща от фонд „Социална закрила“, а заявленията за нея се подават в съответната община, не в социалното министерство.
Горивата и новите мерки за подкрепа
Ефремова коментира и помощта от 20 евро заради високите цени на горивата, въведена при три последователни дни с цена над 1,60 евро за литър. По думите й до момента са подадени около 230 хиляди заявления, а в другата част на данните се посочват над 200 хиляди заявления. „Категорично считам, че имаше ефект“, заяви министърът за мярката.
Тя допълни, че всяка помощ е важна за хората с много ниски бюджети. Към момента обаче няма решение дали мярката ще бъде продължена след юни.
Социалният министър посочи още, че се обсъждат нови пакети от мерки за подкрепа заради ситуацията в Близкия изток и високите цени на горивата.
Детски, майчински и подоходен критерий
От догодина се подготвят промени в изплащането на детските и майчинските помощи, съобщи Ефремова. Целта е подкрепата да бъде насочена към най-уязвимите групи, включително при отглеждането на деца.
Министърът заяви, че ще бъде направен преглед на подоходния критерий за детските надбавки. Идеята е семейства да не отпадат от обхвата само защото доходите им са се повишили минимално.
„За детските ще обмислим промяна на подоходния критерий – да не изпадат семейства, защото малко са им се повишили доходите“, обясни Ефремова.
Администрация, ТЕЛК и големите реформи
По темата за планираните съкращения в държавната администрация Ефремова каза, че в структурата на социалното ведомство работят над 8000 души, а незаетият щат е само 3 процента.
„Това не е чак толкова голяма бройка и е далеч от 10-те процента. Ще правим допълнителни анализи и ще се наложи да бъдат ограничени трайно незаетите щатни бройки“, заяви тя.
Министърът допълни, че не е правила изчисления как това ще се отрази на бюджета, но според нея със сигурност ще даде оптимизация.
По думите й големите реформи ще започнат с бюджет 2027. Част от тях ще бъдат свързани с изплащанията по ТЕЛК, така че помощите да бъдат по-ефективни и по-точно насочени към хората, които имат нужда.
Ефремова заяви, че вероятно решенията на ТЕЛК комисиите са реални и ако има некоректни случаи, те не са масови. Според нея обаче трябва да се оцени какъв тип помощ е нужна според конкретното увреждане, за да се изгради истинска социална оценка и средствата да се изплащат по-конкретно.
Минималната заплата и автоматичният механизъм
Социалният министър допълни, че през 2027 г. може да бъде премахнат автоматичният механизъм, с който минималната работна заплата е обвързана със средната за страната.
„Няма удовлетворение от този механизъм. С такива автоматични формули е трудно да се намери правилният баланс, защото все пак и минималната работна заплата трябва да бъде достатъчно адекватна“, обясни Наталия Ефремова.
След силен политически и обществен отзвук COVID добавката за пенсионерите също ще се индексира от следващия месец. Но новите пенсионери няма да я получават от 1 юли.
24 часа преживя идеята COVID добавката към пенсиите да не се индексира от 1 юли по швейцарското правило със 7,8%. Сметката беше, че всеки пенсионер щеше да получава 2,39 евро по-малко на месец.
„Пенсии няма да се намаляват, напротив, ще бъдат увеличени до пълния размер на швейцарското правило. Нито едно евро, нито един цент няма да бъдат отнети от българския пенсионер“, казва премиерът Румен Радев.
Новите пенсии: Хората, които предстои да се пенсионират, остават без COVID добавка
Това одобриха депутатите на извънредно заседание на бюджетната комисия
Минути по-късно обратът стана факт в парламента – „Прогресивна България“ оттеглиха спорния текст.
„Идеята беше да се възстанови осигурителната система към реалната ѝ форма, понеже хората на минимална пенсия не получават добавки, това е малко известен факт“, посочи председателят на временната комисия по бюджет и финанси Константин Проданов.
Това даде повод опозицията веднага да атакува управляващите.
„След дъжд качулка. От страх го правите – да оттегляте някакви решения. От страх, от страх“, коментира Цончо Ганев от „Възраждане“.
„Нямаше да има днес такъв безсмислен дебат. Казвам безсмислен, защото няма нито едно решение от този дебат, ако бяхме минали само с темата за минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст“, коментира Владислав Горанов от ГЕРБ.
„Всеки от нас е виждал възрастни хора пред пощенските клонове, пред банкоматите, когато стане време да си получават пенсията. За тях тези 60 лева не са статистика“, посочи Айтен Сабри от ДПС.
От „Прогресивна България“ отложиха новия дълг
След разговор с финансовия министър Гълъб Донев предложенията се оттеглят
„Намалете дефицита, гарантирайте запазването на данъците, гарантирайте растежа – това е задачата, която трябва да видим“, коментира Мартин Димитров от „Демократична България“.
И все пак COVID добавката ще отпадне, но за всички нови пенсионери. Решение, което доведе до още критики.
„Пенсионер, който се пенсионира на 30 юни с еднакъв стаж, еднакъв принос, ще получи с 30 евро повече от пенсионер, който се пенсионира на 1 юли. Това направихте“, посочи Асен Василев, председател на „Продължаваме промяната“.
„Когато морето е бурно, ние искаме да изхвърлим кормчията през борда. Не мисля, че е разумно. Ако толкова държите на една оставка, мога да ви дам моята“, каза Иван Янев от „Прогресивна България“.
Прие се и намаляването на субсидиите на партиите. Така те ще взимат за глас 3 евро вместо досегашните 4,09 евро.
Временната бюджетна комисия в парламента обсъди на второ четене т.нар. „удължителен бюджет“ на държавата, което включва и бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г.
Партийната субсидия се намалява от 4.09 (досега 8 лв.) на 3 евро за получен глас на изборите. Минималната пенсия от 1 юли ще е 347 евро според заложеното в КСО ежегодно увеличение от 7,8% – т.нар. „швейцарско правило“. От 1 юли отпада добавката към пенсиите от 60 лв., останала още от COVID пандемията.
Според управляващите отпадането на добавките от пандемията COVID е дълго отлагано и нужно решение. Вносителите се надяват решението да спомогне за свиването на дефицита, заяви Владимир Раков от „Прогресивна България“ (ПБ). „Не е логично да се получават помощи за вече отминалата криза“, допълни председателят на комисията Константин Проданов.
В началото на обсъждането ПБ оттегли предложението си в парламента за увеличение на тавана на дълга и теглене на нов дълг в размер на 3,8 млрд. евро след множество критики от опозицията. ПП заплашиха, че ще сезират КС, ако ПБ поиска да се тегли нов дълг през парламента, а не МС, както е по Конституция. От правителството се ангажират те да започнат процедурата, така че депутатите да имат време да се запознаят с обосновката на управляващите.
Междувременно днес излязоха данни, че към май 2026 г. дефицитът в държавния бюджет вече възлиза на 2,5 млрд. евро. За сравнение, към май 2025 г. бе отчетен дефицит в размер на 1,3 млрд. евро (1,1% от БВП).
Мартин Димитров от „Демократична България“ посочи, че нищо не се прави спрямо прекалено големи дефицит, за сметка на популистки мерки“ – като намаляване на партийната субсидия. „Бихме подкрепили реформи за оптимизиране на разходите, но такива не предлагате“, отбеляза икономистът.
Асен Василев заяви, че трите милиона евро, които ще се съберат от намалението на партийната субсидия, „ще отидат за 5 дни плащания“ по договора „Боташ“. Определи мярката като политически ход с цел популярност.
„Капка по капка – става вир. 3 милиона оттук и оттам. Няма да са само това мерките“, отвърна му председателят на комисията Константин Проданов от ПБ.
Бившият финансов министър Теменужка Петкова от ГЕРБ отговори на критики от Георги Чакъров (ПБ), че дефицитът на България за 2025 г. е бил некоректно представен.
„Няма как експертите в Евростат да бъдат подведени за нашия дефицит. Такова говорене уронва нашия престиж, както и европейските институции. Дефицитът за 2025 г. е 3,5% от БВП на България. Той е ясно уточнен. Използваме дерогацията във връзка с увеличените разходи за отбрана и ние се възползвахме от нея. Прилагайки я, надявам се да получим цялата дерогацията, ще влезе в рамките на 3% дефицит. По-сложен е проблемът за 2026 г. Основната причина е, че нямаме приет закон за бюджета, това не даде възможност на МФ да приеме доклад за напредъка във връзка с националния ни фискален план“, защити Петкова работата на МФ миналата година.
Асен Василев заяви, че не е „здравословно“ да се подкопават данните, изнесени от МФ и че има доверие на институцията.
Красимир Вълчев (ГЕРБ заяви, че случващото се е удар по опозцията и че с намалението на субсидията „се спира кислородът“. По думите му ПБ се хранят от държавния апарат, за разлика от опозицията. Теменужка Петкова попита не създава ли предпоставки намалението за субсидията за „финансиране от олигархията“.
„Това да кажеш, че намалят ли ти субсидията – скачаш в обятията на олигарсите, е обида към избирателите“, отговори Проданов.
800 000 пенсионери под линията на бедност
Асен Василев предупреди, че с така предложените промени от 1 юли 800 000 пенсионери ще останат под линията за бедност:
„347 евро ще е минималната пенсия след увеличението. Размерът на линията на бедност към момента е 390 евро по методиката на Евростат. Това значи, че след осъвременяването 800 000 пенсионери няма да им стигат 43 евро на месец да си платят сметките, храната и лекарствата. Това е дефиницията за линията на бедност.“
По думите му нормалното задължение на държавата е да осигури за изрядно работилите през живота си пенсионери – живот над линията на бедност. Припомни, че от ПП предложиха през 2021 г. да има добавка за пенсионерите през социалната система, не пенсионната.
„Бих предложил с редовния бюджет – когато има външна криза като тази в Иран – да се подсигури, че тези хора ще могат да си посрещнат сметките. Както направихме ние изпреварваща актуализация с швейцарското правило. Ще подкрепим осъвременяването с швейцарското правило, но с молба от НОИ да помислят поне как да се достигне линията на бедност“, призова Асен Василев.
По негови сметки, за да се случи това ще са нужни 88 млн. евро са нужни на месец, за 6 месеца – около 530 млн. евро.
Константин Проданов каза, че е съгласен, че подобни мерки могат да се правят през системата за социално подпомагане и заяви, че от ПБ с готовност ще обсъдят предложенията на ПП. Асен Василев отвърна, че социалното подпомагане следва да подкрепя хора, които не са били изрядни към системата.
„Това, че през времето някой е пестял от пенсии, е изключително грешен подход“, отбеляза той.
„Пакетът, който предлагате, е да вземете по 1 евро от партиите и по 2,39 евро от всеки пенсионер и така да кажете, че ще си вържем бюджета. Ето тук ще употребя думата „безобразие„. Това няма общо с държавническото поведение. Ще борим олигархията, като бръкнем в джоба на пенсионерите и опозицията. Пенсионерите се оказаха най-големите олигарси в държавата“, каза още Асен Василев.
Председателят на комисията Константин Проданов (ПБ) отвърна, че целта е да се върне нормалната форма на социално-осигурителната система чрез редица промени и че тази е само първата.
„Идеята е, че в случая връщаме осигурителната система в нормалното ѝ състояние в този конкретен сегмент. Безспорно има хора, които трябва да бъдат подпомагани и това ще бъде направено. Тези мерки се дискутират и ще бъдат предложени от изпълнителната власт“, увери той и добави, че мярката за COVID добавки е записана като „временна“.
Подчерта, че добавката отпада само за пенсиониращите се оттук нататък, не пенсиониралите се до този момент.
В крайна сметка отпадането на добавките бе подкрепено от 11 членове на комисията, против бяха 7, а 1 се въздържа от гласуването. След това Проданов закри заседанието.