От последните минути! Деян Мексиканеца: В хижата беше пълно с…
„Сбогом приятелю, ние много се уморихме и нямаме повече сили“. Това съобщение получил Диян Илиев, наричан още Диян Мексиканеца от Ивайло Калушев на 1 февруари около 19:45 часа
Деян Илиев, първият човек, който достига до мястото на инцидента и открива телата край хижата „Петрохан“, разказва за преживяното в сутрешните часове на фаталния ден. Показаният му видяха бял свят, след като днес окръжните прокуратури в София и Враца предоставиха материалите от разследването по случая „Петрохан“ на председателя на Народното събрание Рая Назарян, предаде Пловдив 24.
Около 9:30 ч. Илиев тръгва с автомобила си към хижата заедно със съпругата си. По думите му изпитвал вътрешно притеснение, без да може да обясни причината. При чешмата по пътя поставя вериги за сняг и уведомява баща си по телефона, че се качва нагоре.
Пътят бил труднопроходим и се наложило форсиране на автомобила, за да достигне до железния синджир, обозначаващ началото на частната територия. Още там прави първото тревожно наблюдение – снегът бил сивкаво-черен. От сградата се издигал пушек, макар първоначално да не се виждали пламъци. В района липсвали каквито и да било следи от хора или автомобили.
Илиев инструктира съпругата си да остане заключена в колата. От багажника взема малка секира и метален лост, първоначално с намерение да се защити от кучето пазач, което обаче не се виждало в двора.
Мъжът обикаля задната част на хижата, където покривът вече горял. През страничен вход влиза в малко фоайе. Вътре имало силно задимяване и започващ пожар, но той не се качва на втория етаж. След кратък оглед излиза и се отправя към централния вход.
От тази страна щетите били по-сериозни – навсякъде имало тлеещи въглени и гъст пушек.
На около 5-10 метра от входа, близо до колибата на кучето, Илиев забелязва три тела, лежащи в снега. Това били неговите познати – Пламен, Дечо и Ивайло Иванов. Пламен и Дечо лежали по гръб, а третият -по очи. И тримата имали кръв по главите и пепеляв оттенък на кожата.
До едно от телата се намирал черен пистолет. Въпреки шока, Илиев отново влиза в сградата, търсейки други хора, които знаел, че би трябвало да са там.
Във вътрешността на хижата, особено по стълбите и във фоайето, свидетелят забелязва разпръснати десетки гилзи. По негови преценки те били по-дълги и по-дебели от стандартни пистолетни патрони – приблизително 3-4 см дължина и 7-8 мм дебелина. Гилзите били разхвърляни по начин, който според него напомнял сцена от масирана престрелка.
На втория етаж задимяването било толкова гъсто, че видимостта била нулева, поради което той се отказва от по-нататъшно проникване.
Илиев не открива двама от присъстващите обичайно в хижата – Ивайло Калушев и Николай Златков. Предполага, че може да са напуснали района с кемпера, който обаче не бил на обичайното си място.
Що се отнася до останалите автомобили, свидетелят смята, че пътническият бус бил паркиран по-ниско, до отбивката от главното шосе, а двата пикапа „Тойота“ вероятно се намирали в гаражите на хижата.
След като напуска района, Илиев среща патрул на гранична полиция на главния път и съобщава за видяното. По указание на служителите подава сигнал на телефон 112. Провежда няколко последователни разговора с полицията и спешна помощ, докато се уточни административната юрисдикция на района.
По-късно се връща на място заедно с пристигналите полицейски екипи. От него са взети обтривки от ръцете за наличие на барутни частици – процедура, с която той доброволно се съгласява.
В показанията си Илиев заявява, че не му е известно за конфликти между загиналите. Те обаче споделяли, че охраната на защитената зона често пораждала напрежение с лица, отказващи да спазват установените правила.
Свидетелят подчертава, че е останал на разположение на разследващите органи през целия ден и е съдействал изцяло на проверката
Журналистът от в. „Сега“ Петьо Цеков също публикува във Facebook детайли от показанията на свидетел с прякор Диян Мексиканеца.
Според изнесените данни мъжът е открил телата на жертвите в района на хижата край Гинци сутринта на 2 февруари 2026 г.
Ден по-рано, около 13:00 ч. на 1 февруари, Диян е забелязал група от десетина души с АТВ-та и скъпа екипировка пред заведение в селото и е предупредил по телефона Ивайло Иванов. Същата вечер, около 19:45 ч., Ивайло Калушев е изпратил съобщение, което свидетелят описва като „прощално писмо“. Текстът гласял: „Сбогом приятелю, ние много се уморихме и нямаме повече сили“, придружен с инструкция за връщане.
Веднага след получаването на съобщението телефоните на намиращите се в хижата – Дечо, Пламен и двамата мъже с име Ивайло – са били изключени или извън обхват. На следващата сутрин майката на Калушев също е сигнализирала, че е получила обезпокоително съобщение и няма връзка със сина си.
Диян е отишъл на място със съпругата си. Според разказа му в публикацията, той е заварил сивкаво-черен сняг и дим, излизащ от сградата. Пред централния вход е открил телата на Пламен, Дечо и Ивайло Иванов. И тримата са били с рани по главите, а до тялото на Пламен е имало пистолет.
Свидетелят е влязъл в основната сграда, за да търси Ивайло Калушев. Във фоайето и по стълбите е забелязал множество гилзи, по-големи от стандартните за пистолет. Големият кемпер е липсвал от мястото, което го е навело на мисълта, че Калушев и Николай може да са напуснали с превозното средство. Диян е подал сигнал на телефон 112 и е уведомил патрул на Гранична полиция.
В текста на Петьо Цеков се цитира и разказ на момиче, пътувало с групата на Калушев до село Българи в края на януари. Тя е посочила, че домакините са разказвали легенди за духове в къщата, но не са изглеждали притеснени. Групата се е върнала в София предсрочно на 30 януари. Според нея в хижата е имало и по-възрастна жена, която е напуснала обекта преди 1 февруари
Какво не бива да правим на Голяма задушница – традиции, които пазят паметта жива
Голяма задушница е един от най-смирените и дълбоко почитани дни в православния календар. Това е време, в което си спомняме за починалите си близки, отправяме молитва за душите им и изразяваме благодарност за всичко, което са оставили след себе си.
Народната традиция е съхранила редица вярвания за това как трябва да премине денят, за да бъде той изпълнен с уважение и духовна чистота. Затова е важно да знаем не само какво се прави, но и какво е добре да се избягва.
Денят не е за веселие и шум
Голяма задушница не е повод за празнуване. Според обичая денят трябва да протече спокойно, без силна музика, събирания с развлекателен характер или шумни тържества. Смята се, че прекаленото веселие нарушава смирения дух на поменалния ден. Тишината е знак на уважение към паметта на покойниците.
Трапезата е скромна и постна
По старо поверие храната, която се приготвя за раздаване, е семпла и без месо. Най-често се носят варено жито, хляб, питки, плодове и сладкиши. Смисълът е в символиката – чистота, смирение и споделяне. Денят не се свързва с изобилие и тежки ястия, а с духовност.
Говорим с добро за онези, които са си отишли
Смята се, че на Задушница душите на починалите са близо до нас. Затова думите трябва да бъдат внимателни и изпълнени с обич. Не е редно да се припомнят стари обиди, да се изричат тежки упреци или негативни оценки. Паметта се почита с благодарност и светъл спомен.
Подавката не се отказва
Когато някой ни подаде жито или хляб „за Бог да прости“, според традицията това не бива да се връща. Отказът се приема като неуважение към паметта на покойника. Дори малка хапка, приета с благодарност, е израз на съпричастност и молитва.
Избягва се тежката работа
В миналото хората не вършели тежки домакински задължения в този ден. Прането, основното чистене и ремонтите се отлагали, защото времето било посветено на гробищния парк, молитвата и спомена. Дори днес мнозина спазват тази традиция като знак на почит.
Не се допуска раздор
Голяма задушница е ден на прошка. Караници, спорове и лоши мисли се считат за неподходящи, защото денят е свързан с любовта към близките и осъзнаването на преходността на живота. Мирът в семейството е най-голямата почит към паметта на починалите.
Свещта се гаси с внимание
Според народното вярване свещта не се угася с духане. Оставя се да догори сама или внимателно се загасва с пръсти или покриване. Това е символичен жест на уважение към светлината, която се пали за душата на покойника.
Поведение на гробището
Посещението на гроба трябва да бъде тихо и благоговейно. Не се стъпва върху гроба и не се седи върху него, защото това се възприема като неуважение. Чистенето и подреждането се правят спокойно, с внимание към мястото, където почива близкият човек.
Молитвата е сърцевината на деня
Най-важното на Голяма задушница е молитвата. Дори кратко споменаване на името на покойника у дома или в църква има дълбок духовен смисъл. Смята се, че молитвата носи утеха както на живите, така и на душите на онези, които вече не са сред нас.
Голяма задушница ни напомня, че връзката с близките не приключва със смъртта. Тя продължава чрез спомена, добрите думи и молитвата. Когато спазваме традициите с разбиране, ние пазим не просто обичай, а жива духовна нишка между поколенията.