Огромна лична трагедия за Андрей Слабаков и загуба за България
Българската актриса Кина Дашева е починала на 92-годишна възраст. Тъжната вест съобщи нейният син – режисьорът Андрей Слабаков, чрез публикация в социалните мрежи.
„На 92 години и 7 месеца почина майка ми Кина Дашева.
Сбогом, мамо!“, написа той, предизвиквайки вълна от съболезнования и съпричастност от страна на приятели, колеги и почитатели на семейството.
Кина Дашева оставя след себе си значима следа в българското кино и телевизия. Тя е добре позната на няколко поколения зрители със своите участия в редица емблематични български продукции. Сред най-запомнящите се заглавия в нейната филмография са „Пленено ято“ (1962), „Веригата“ (1964), „Всичко е любов“ (1979), „Бяла магия“ (1982), „Опасен чар“ (1984), „Мечтатели“ (1987), „Маргарит и Маргарита“ (1989) и „Адио, Рио“ (1989). Участва също и в телевизионната новела „Неда“ от 1982 година.
Освен с професионалните си изяви, Кина Дашева е известна и като втора съпруга на обичания български актьор Петър Слабаков. Семейството им остава сред разпознаваемите имена в културния живот на страната, а синът им Андрей Слабаков продължава традицията в сферата на киното и изкуството.
Новината за кончината на актрисата беше посрещната с дълбока тъга от нейните близки, колеги и почитатели. В социалните мрежи мнозина изразиха съболезнования към семейството и припомниха приноса ѝ към българската култура и кино.
Със своя талант и участие в редица знакови филмови продукции Кина Дашева остава част от историята на българското кино. Нейното творчество ще продължи да живее чрез филмите и ролите, които остави като наследство за бъдещите поколения зрители.
Германският евродепутат и социален експерт Рене Спрингер отново разпали дебата за така наречената „имиграция към социалните системи“, след като разкритикува милионите евро, които Германия ежегодно изплаща като детски надбавки за деца, живеещи извън страната.
Според Спрингер през последните години разходите за деца и градина, изплащани в Германия на чужденци, са нараснали многократно. По негови данни през 2023 г. над половин милиард евро са били преведени на семейства с деца, живеещи в други държави, докато през 2010 г. сумата е била едва 35,8 милиона евро. Той определя тази тенденция като „неприемливо преразпределение на германски данъци към чужбина“.
В центъра на критиките са граждани на по-бедни държави от Европейския съюз, включително България и Румъния. Според Спрингер съществуват случаи, при които човек работи на минимална или нископлатена работа в Германия, но благодарение на пет или повече деца получава детски надбавки, надхвърлящи многократно доходите, които би имал в родината си.
„Българин с пет деца у дома, идва в Германия, поема мини работа за 300 Евро, събира 1300 Евро детски надбавки за деца в България, където минималната заплата е 620 Евро. Това е класическа имиграция в социалните системи. Германия има огромен фактор за привличане, който трябва да бъде спрян“, каза Спрингер.
Критиците на сегашната система посочват пример, при който работещ на нископлатена работа може да получава около 1300 евро месечно детски надбавки за пет деца, живеещи в България. За сравнение, това е сума, която надвишава минималната работна заплата в България и според тях създава силен финансов стимул за трудова миграция към Германия.
Спрингер и неговата партия настояват за т.нар. индексация на детските надбавки – плащанията да се изчисляват според стандарта на живот в държавата, където живеят децата. Подобен модел беше въведен в Австрия, но впоследствие Европейският съд постанови, че противоречи на европейското право.
Според критиците на настоящите правила Германия се е превърнала в магнит за социални плащания, а европейското законодателство ограничава възможностите на националните правителства да променят системата.