Обрат в разследването! Нов гръм около кървавата хижа в Петрохан, намериха…
Кървавата хижа в Петрохан е част от защитена зона и арена на добив на злато! „България Днес“ откри документи, от които става ясно, че хижата, в която бяха убити Ивайло Иванов, Пламен Статев и Дечо Василев, е не само част от защитена местност, станала част от защитена зона, но и попада в площи ЕЕ1 и ЕЕ3, отредени за проучване на метални полезни изкопаеми.
Във фаталната хижа са се подвизавали т.нар. рейнджъри, основали Национална агенция за контрол на защитените територии (НАКЗТ). Дружеството им е регистрирано през януари 2022 г., а в края на годината учени от Института по биологично разнообразие и екосистемни изследвания към Българска академия на науките (БАН) искат парцела с хижата и още 55 дка около нея да се обявят за защитена територия във връзка с откриване на защитени видове от „Червената книга“ там. Това са карниолската блатница и торфен мъх.
Имотът с хижата е придобит от издирвания ортак на убитите Ивайло Калушев от бащата на бившата депутатка от ГЕРБ Искра Фидосова – Фидос Симеонов.
Парцелът с определения му идентификатор в кадастъра е описан като Mountain rangers facility (no public access), в превод „съоръжение на планинските рейнджъри“. Вестникът запита Агенцията по геодезия, картография и кадастър в какви случаи статутът на имотите е с ограничен достъп и има ли общо защитената зона, но до приключването на броя не постъпи отговор.
Обичайно достъпът се ограничава до военни обекти, обекти на МВР и ДАНС или до стратегическа инфраструктура.
За липсата на публичен достъп се оплакват още тогава рибарите от сдружение „Балканка“, които сигнализират, че имотът е нелегално заграден. Институциите им отговарят, че след проверка електропастирът се оказал законен, защото там ще се гледат пчели.
Люси Дяковска е една от най-успелите и известни българки изобщо по света.
След като спечели немския „Сървайвър“ славата й се увеличи още повече.
Успехите й обаче явно я карат да се замисли за философските неща в живота.
Ето какво сподели тя в мрежата:
„Животни… за много от нас, единствените спътници… Хората идват и си отиват, чувствата вървят нагоре и надолу… но тази любов завинаги ще бъде най-чистата и единствена най-дълбока любов.
Животните са деца за много от нас…
Децата ми са странни, чувствителни, добре миришат, имат нужда от гушкане. Нямам такива в живота си, така че никога не съм сам.. Рядко съм сам всъщност…. защото и да съм сама някъде, пак съм пълна с хора…
Но самотата… понякога е трудно да се понесе… Често тя е прекрасен учител и често предизвиква писък от мен. В моменти като този те винаги са насреща… трите ми мускетари
Аз ли съм достоен.. Не знам за това… но се надявам…
И самотата… Е, четирима, да ги оставим навън.. Чакане пред вратата…“