Образователният министър обяви най-чаканата новина за учениците
Вторият учебен срок на учебната 2025/2026 година започва на 3 февруари за всички ученици от първи до 12-и клас в страната, се посочва в графика за учебното време за настоящата учебна година, публикуван в сайта на Министерството на образованието и науката (МОН).
В графика е предвидено 2 март (понеделник) да бъде неучебен ден. Той ще се слее с националния празник 3 март и ще се получат четири неучебни дни за учениците – от 28 февруари до 3 март.
Пролетната ваканция за учениците от първи до 11-и клас ще е от 4 до 13 април. За бъдещите абитуриенти ваканцията ще започне малко по-късно – на 8 април, като също ще продължи до 13 април.
По традиция неучебни ще са дните на матурите. На 20 май ще е задължителният държавен зрелостен изпит по български език и литература в 12-и клас, а на 22 май ще е втората матура.
По предложение на директорите, за да не се нарушава учебният процес за цяла седмица, неучебни ще са и дните на матурите, и на националните външни оценявания в седми и в десети клас – 17 и 19 юни. На 17 юни е националното външно оценяване по български език и литература в седми и в десети клас. На 19 юни е националното външно оценяване по математика в седми клас, както и външното оценяване по математика в десети клас.
Вторият учебен срок за учениците от 12-и клас завършва на 15 май. За учениците от първи до трети клас той приключва на 29 май. На 12 юни завършва вторият учебен срок за учениците от четвърти до шести клас, а на 30 юни – за паралелките в пети и шести клас в спортните училища.
На 30 юни завършва срокът за учениците от седми до 11-и клас. За учениците в професионално и в дуално обучение ще има производствена практика или практическо обучение в реална работна среда, които ще са след завършването на учебния срок.
Учебната 2025/2026 година започна на 15 септември 2025 г. в над 2300 училища в страната, с около 57 000 първокласници, с общо над 716 000 ученици и с 95 500 учители.
Скоро ще отбележим първата от трите големи задушници за годината – Месопустна. Тази година тя се пада в събота, на 14 февруари.
По традиция всички задушници се отбелязват в съботния ден, обикновено преди началото на някой голям празник.
В случая с Месопустна задушница, тя предшества непосредствено Месни заговезни (неделя, 15 февруари). Тогава се извършва помен в чест на мъртвите на голямата Задушница преди Великия пост. На Задушница се посещават гробовете на починали близки.
На този ден се молим за душата на починалите. За помена се приготвя „коливо“ – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки.
Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.
Житото е символ на Възкресението, защото по думите на Св. Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре. Виното е символ на кръвта на Иисус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия. Сладкиши, месо и вино се раздават между живите и като вкусват от раздавките, да си спомнят за умрелите.
Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се. На следващия ден – неделя, са Месни заговезни (Сиропустната неделя). На Месни Заговезни започва големият Великденски пост. Всички задушници през годината са винаги в съботен ден, когато Иисус Христос бил също покойник и с тялото си е бил в гроба.
Поверия и обичаи на Голяма задушница
Има поверие, според което, ако по време на хранене край масата или гроба се появи мушичка или пеперуда, това може да значи, че душата на мъртвия се е върнала, за да навести семейството си.
На някои места и в някои райони на страната е прието освен подавките от жито и питка, да се раздават и брашно, и сол. Те са като символ на греховете на починалия. Нарича се греховете му да се разсипят така, както се разсипват солта и брашното.
На Задушница се слагат общи трапези, като първата хапка и първата глътка се оставят на земята – за починалите. Има поверие, което гласи да се остави един празен стол до масата, за да има къде да „седне“ покойният. В някои райони това поверие се спазва и до днес.
На този ден не се работи, не се пере, не се върши никаква домакинска работа.