Мъжът ми винаги се къпеше преди мен.

Съпругът ми винаги се къпеше преди мен. Чувах как водата тече, докато правех кафе, а той ми подвикваше глупави шеги иззад завесата. Една сутрин го чух да казва: „Хей, скъпа, ела да видиш една бенка на гърба ми. Лошо ли изглежда?“ Засмях се и тръгнах към банята, но още щом видях леко открехнатата завеса, парата и странното треперене в гласа му, разбрах, че не се шегува. Първо реших, че просто драматизира – той често превръщаше дребни неща в спектакъл за внимание. Но когато открехнах завесата с очакването да видя усмивката му, той не се смееше. Стоеше неподвижно с лице към плочките, раменете му бяха напрегнати. „Бенката“ всъщност изобщо не приличаше на бенка – беше тъмно петно, което преди го нямаше, с неравни краища, като разлято мастило. За миг ми секна дъхът. „Хей“, казах тихо, докато го докосвах по ръката, „нека го проверят, за всеки случай.“ Той кимна, но страхът в очите му остана.

Следващите дни се правехме, че всичко е нормално – работа, вечеря, разходки – но между нас висеше мълчалива тежест. Той се опитваше да се шегува както винаги, но искрата зад шегите я нямаше. Когато най-накрая дойде денят за дерматолога, седяхме в чакалнята, хванати за ръце, и двамата се преструвахме, че не си представяме най-лошото. Лекарката разгледа петното внимателно, спокойно и делово, без да издава нищо по лицето си. Каза, че иска да направи биопсия „за по-голяма сигурност“, а в този момент сякаш стаята се смали около нас. На връщане той облегна глава на прозореца и прошепна: „Не мислех, че нещо толкова малко може да промени всичко.“ Аз хванах ръката му, желаейки да мога да изтръгна тревогата от него.

Чакането беше най-тежката част. Тези дни се влачеха по-дълго от цели сезони. Готвехме заедно, гледахме стари филми, дори разместихме мебелите в хола, само и само да почувстваме, че контролираме нещо. В тишината между заниманията започнахме да говорим по-честно, отколкото бяхме го правили от години. Той призна, че често крие страховете си зад хумора. Аз признах, че понякога забравям, че и най-силните хора имат нужда от утеха. Страхът, който споделяхме, не ни отдалечи – напротив, смекчи ни и ни напомни, че всяка обикновена сутрин, всяка глупава реплика иззад душ-завесата, е своеобразно благословение.

Когато резултатите най-сетне излязоха, лекарката се усмихна и каза, че образуванието е доброкачествено – нищо опасно, нужно е само да се наблюдава. Съпругът ми издиша толкова дълбоко, сякаш с този въздух излезе напрежението от последните седмици. Същата вечер, докато правехме чай в кухнята, той ме прегърна и каза: „Повече няма да приемам сутрините за даденост.“ И внезапно моментът, който толкова ни беше изплашил, се превърна в тихо напомняне: животът не винаги предупреждава, когато ще се промени, но понякога именно тези промени ни водят до благодарност, която иначе никога не бихме открили.

Неочаквано ни напусна една от най-значимите фигури на Прехода. Тодор Панайотов е един от най-бележитите представители на туристическия бранш у нас, който оставя трайна диря в зараждането и развитието на съвременното хотелиерство и ресторантьорство по морето, пише „Флагман“.

След кратко боледуване на 70-годишна възраст почина топ мениджърът на Южното Черноморие Тодор Панайотов, съобщават колегите му от родния град Поморие.

Тодор Панайотов е една от най-значимите фигури на Прехода, започвайки своята професионална биография още в средата на 80-те години, като най-добрият ни представител с немски език на западните пазари, официален представител на Некерман, едновременно с това и директор на Обединението „Интерхотели“.

Тодор Панайотов е първият директор на курортния комплекс „Елените“, управляваше го като работническо-мениджърско предприятие, вдигайки имиджа на комплекса до сделката с Ветко Арабаджиев през 2000 г.

В периода 1994-1995 г. това е българинът, който доведе от Турция най-добрите ръководители на персонал, свързан с готварството и сервирането в условия на хотелски олинклузив.

Тодор Панайотов обучи българите на този начин на обслужване в големите хотели, подчертават днешните браншовици.

След 1995 г. той последователно ръководи хотелите на „Феста холдинг“ в Поморие и големите хотелски комплекси на Братя Маринови в „Елените“.

Доскоро бе генерален мениджър и управител на мащабния комплекс „Сънсет резорт“ в началото на Поморие. Многократен носител на награди от Министерството на икономиката.

Тодор Панайотов е завършил Икономическия университет във Варна, специализирал е маркетинг и мениджмънт в туризма – в САЩ и Германия. Професионалната му кариера започва в к.к. „Слънчев бряг“ през 1976 г., където започва от най-нисшето стъпало – пиколо. Преди да оглави комплекса „Елените“ в зората на демокрацията, е бил изпълнителен директор на интерхотел „Поморие“.

Погребението ще бъде утре.