Михаела Филева с най-интимното си признание до сега: Мислех, че светът ми свършва! – За Жената
Михаела Филева направи много лично признание за един от най-трудните периоди в живота си. Певицата разказа, че години наред се е борила с паник атаки , които са я изправяли пред усещането, че губи контрол и не може да си поеме въздух.
Наскоро изпълнителката привлече вниманието и с различно артистично предизвикателство – тя направи успешен балетен дебют в ролята на Кралицата в мащабния спектакъл „Лебедово езеро“ на Държавна опера – Стара Загора, представен в Зала 1 на НДК.
„Научиха ме дори как да сядам като кралица“, сподели с усмивка Филева.
Разговорът обаче премина и към новата ѝ песен „Буре в чаша вода“, зад чието заглавие стои много личен смисъл.
„Тази метафора я използвах за чувството на придаване на огромна стойност на неща, които всъщност не са толкова големи. Песента е написана за моите предизвикателства и за преминаването ми през паник атаките. Това усещане, че светът ти приключва в тази секунда и не можеш да си поемеш дъх. А всъщност това е една буря в чаша вода, която трябва да овладееш, за да продължиш напред“, разказа певицата в предаването „Преди обед“ по Би Ти Ви.
Михаела призна, че първата ѝ паник атака се е случила преди около 12 години. Днес тя говори за тези състояния много по-спокойно, защото тежките моменти вече са останали в миналото.
„В последните години паник атаките са далеч от мен. Музиката освен че беше спасение, донякъде и тя, и пътят ми в нея ме доведоха до тези състояния“, сподели още изпълнителката.
Филева подчерта, че когато човек се сблъска с подобен проблем, не бива да остава сам със страха си. Според нея търсенето на подкрепа е една от най-важните стъпки към възстановяването.
„Да потърсиш специалист или просто човек, който да ти подаде ръка, е изключително ценно“, категорична е певицата.
Днес Михаела използва личния си опит, за да вдъхне смелост на хората, които преминават през подобни изпитания. С откровението си тя напомня, че паник атаките могат да бъдат изключително плашещи, но не са непреодолими – особено когато човек намери сили да говори за тях и да потърси помощ.