Кучето беше попаднало в капан, но едно старче го спаси. А начинът, по който кучето му се отблагодари… е, направо ще ви остави без думи!
Кучето скимтеше от болка, заклещено в стар ръждясал капан. Дядо Егор — добродушен старец с напълно побеляла брада — го чу, докато събираше дърва край колибата си. Веднага пусна вързопа клони и, подпирайки се на тоягата, тръгна към звука.
Гледката беше ужасяваща — едро бяло-черно куче, с очи, пълни със страх и болка, отчаяно се опитваше да освободи лапата си. Дядото не се замисли нито за миг. Приближи се бавно и заговори спокойно:
— Спокойно, приятелю… сега ще ти помогна.
С няколко сигурни движения успя да освободи лапата му. Кучето скимтеше тихо, но не хапеше, не бягаше. Напротив — сложи муцуната си върху краката на стареца, сякаш да каже „благодаря“.
Дядото го заведе у дома, изми раната, превърза я, даде му вода и топла супа. Нарече го просто — Вълчо.
Минаха три седмици. Вълчо оздравя… и после изчезна. Една сутрин не се върна от разходката в гората.
И точно тогава започна странното.
Всяка вечер пред вратата на дядото се появяваше дивеч — заек, яребица, а веднъж дори малко диво прасе. Всичко оставено грижливо, като подарък. В съседното село не можеха да повярват. Шушукаха си: „Тоя старец е сключил договор с дявола…“
Но една вечер всичко стана ясно.
Навън валеше силен сняг, когато дядото чу шум на вратата. Отвори — и онемя. Там стоеше Вълчо. Но не беше сам.
До него имаше още три кучета — огромни, почти като вълци. А зад тях, в мрака, проблясваха още очи. Истинска глутница.
Вълчо пристъпи напред, остави една голяма гъска в краката на дядото и го погледна право в очите — с умен, почти човешки поглед.
От онази нощ нататък глутницата започна да пази къщата на стареца. Нито крадци, нито диви животни се осмеляваха да доближат. А когато дойде суровата зима, кучетата започнаха да носят храна и на другите — на децата, на старците, на всеки, който имаше нужда.
Хората не вярваха на очите си. Но дядото знаеше: това беше благодарност. Истинска, дълбока, от сърце — за един прост жест на доброта.
И оттогава из селата се разказва:
„Бъди добър и към животното — защото някой ден може да се окаже твоят ангел.“