Криминален журналист със смайващи разкрития за Иво Калушев: Той

„Имал е много силно его и е искал той да бъде самият учител или „лама“ и постепенно създава собствен клон на будизма, който не е възприет от останалата част на тази общност“, казва журналистът.

Случаят с тройното убийство край хижа „Петрохан“ продължава да поражда въпроси.

Криминалният журналист от вестник „24 часа“ Кирил Борисов също особено детайлно следи случая в последната седмица. За случая „Петрохан“ и възможните отговори на всички въпроси около него той говори в предаването „Тази събота и неделя“.

„Хората от тази общност – пещерняци, алпинисти гмуркачи, те са малко по-особени и  търсят истината за живота след това. Впоследствие Ивайло Калушев се увлича по будизма, прекарал е известни време в Непал или в Тибет, но неговите учители го разочароват. Имал е много силно его и е искал той да бъде самият учител или „лама“ и постепенно създава собствен клон на будизма, който не е възприет от останалата част на тази общност“, каза той за Бтв.

И уточни:

„Тази реплика – сектантство, която беше казана и от председателя на ДАНС, и от главния прокурор, идва по това създаване на неговото течение в будизма, което е едно извращение на тази религия. Ивайло Калушев е имал уникалната способност да привлича свои последователи, да убеждава родителите на деца, че когато той ги обучава, те ще постигнат истината за живота и с неговото учение, съчетано с разходки в природата, с гмуркане, медитация в пещери, които според мен само той знае, защото е един от най-добрите пещерняци у нас, така те ще бъдат по-добре обучени за живота, за истината и за Вселената, отколкото в традиционното училище“.

Попитан дали всичко това може да говори за извършване на ритуално убийство или самоубийство край бившата хижа „Петрохан“, той обясни:

„Твърде е възможно. Аз 20 години работя като криминален журналист и не съм срещал друг подобен случай тук, в България. Питах и колеги, които работят от по-отдавна, но и те не помнят от последните 35/36 години“.

Според него със сигурност случаят затруднява и голяма част от разследващите и на това отдава „липсата на конкретна информация по случая“.

Според него Калушев е получавал огромни суми от родителите на децата, които първоначално примамвал с привидно вълнуващи лагери сред природата.

„Знам за семейство, което дало стотици хиляди, но няма да влизам в детайли“, разкри той.

Случаят край бившата хижа „Петрохан“ категорично не може да се нарече изолиран инцидент. Ако погледнем през обектива на криминалната психология, това е типичен пример за дълга ескалация. Убийството тук не е началото, то е финалният акт на един процес, изпълнен с натрупване на напрежение, системни нарушения на граници и опасно усещане за безконтролност.

Това мнение изрази пред GlasNews.bg Николай Марков, криминален психолог с дългогодишен опит в анализа на тежки престъпления и радикализирани общности.

Ето какво коментира експертът:

Това, което виждаме край Петрохан, е класическа „затворена група“. Тя се изолира от света не само физически чрез бариери и видеонаблюдение, но и психически. В такава среда се ражда собствен ред и йерархия, които често се диктуват от фигурата на авторитетния лидер.

Той е този, който чертае границата между „нас“ – посветените, и „тях“ – враждебния външен свят. Когато няма външен контрол, моралните норми се изместват: немислимото навън започва да изглежда допустимо, дори задължително вътре.

Въпросът не е дали в такава затворена общност ще избухне конфликт, а кога. Обикновено това са вътрешни борби за власт или параноичен страх, че някой ще „предаде системата“.

В нощта на престъплението вероятно сме станали свидетели на пълен психически срив. Когато рационалният контрол изчезне, доминират само агресията и паниката. В такива моменти човек действа с фаталното усещане, че няма връщане назад.

Анализирайки последното съобщение на издирвания Ивайло Калушев, виждаме човек в крайна криза. Текстът му е изпълнен с дистанциране от реалността и философски фатализъм – признак за огромна вина или очакване на край.

Важно е да разберем, че в такива радикализирани общности извършителят често е и жертва на самата система, която го е притиснала. Това не е оправдание, а обяснение за механизма на престъплението.

Годините мълчание от страна на местните хора са резултат от отровна комбинация между страх и дълбоко недоверие към институциите. Когато хората не вярват, че държавата може да ги защити, те избират апатията като форма на оцеляване.

Най-важният извод е един: тежките престъпления рядко са изненада. Те винаги оставят следи и сигнали много преди фаталната развръзка. Ако обществото и институциите бяха реагирали на „въоръжените обучения“ и бариерите в държавната планина навреме, тази трагедия можеше да бъде предотвратена.

Сега ни предстои втора вълна от разкрития – този път за системните пропуски, които позволиха на „Петрохан“ да се превърне в зона извън закона.