Краят на аятоласите: Иран преминава към..

Според кореспондента на MBN Далшад Хюсеин, който се позовава на седем източника от иранската опозиция, включително кюрдски военни лидери, Иран вече е под фактическия контрол на тричленен военен съвет, оглавяван от бившия командир на Корпуса на ислямските гвардейци (КСИР) Мохсен Резаи.

Иран преминава от теократична система към централизиран военен режим.

Това е отговор на вакуума във властта след убийството на Али Лариджани, секретар на Върховния съвет за национална сигурност на Иран, и продължаващото отсъствие от публичното пространство на върховния лидер Моджтаба Хаменеи, за когото президентът Тръмп заяви, че може да е „мъртъв или тежко обезобразен“.

Преходът изглежда е бил бърз и преднамерен. Часове преди Лариджани да бъде убит при израелски въздушен удар, иранските държавни медии съобщиха за назначаването на Резаи за военен съветник.

Експерти пред MBN посочват, че това бележи критичен обрат: КСИР вече управлява държавата, вместо да действа в сянка.

Съветът включва Резаи като ръководител; Ахмад Вахиди, командир от КСИР с богат опит в разузнаването; и Мохамад Багер Галибаф, председател на парламента, който надзирава икономическите мрежи, свързани с Гвардията.

Под тази структура доброволческите отряди „Басидж“ са упълномощени да налагат военно положение, като специални части имат право да откриват огън по публични събирания. Вече са в ход кампании за арести, насочени срещу млади иранци, обвинени в „сътрудничество със Запада“.

Моделът на иранската теокрация е под напрежение. Консолидацията на властта в ръцете на КСИР отдалечава Иран от религиозното управление към военна държава.

Това задълбочава разделението между иранския модел „Кум“ (абсолютен политически контрол) и иракския модел „Наджаф“, воден от аятолах Али ал-Систани, който приоритизира обществената стабилност и ограничава намесата на духовенството.

Въпросът за наследството на Систани в Ирак и възходът на Моджтаба Хаменеи в Иран поставят началото на период на несигурност за целия шиитски свят.

Все повече пенсионери у нас се оказват с ограничения върху част от получаваните суми заради натрупани задължения към държавата, банки, съдебни изпълнители или доставчици на услуги. Данните показват, че през 2026 година продължава практиката върху определени пенсии и обезщетения да се налагат запори и удръжки при наличие на просрочени дългове.

Най-често ограниченията се прилагат при:

неплатени кредити,
задължения към НАП,
непогасени сметки,
съдебни решения,
просрочени задължения към банки и фирми.

От Националния осигурителен институт напомнят, че не цялата пенсия може да бъде удържана. По закон част от дохода остава защитена, за да може човекът да покрива основните си жизнени нужди.

Най-много случаи има при пенсии за осигурителен стаж и възраст, като значителна част от ограниченията се отнасят до хора, които получават пенсиите си по банков път. Именно тогава при наложен запор банката автоматично изпълнява разпореждането на съдебен изпълнител или институция.

Експерти обясняват, че много пенсионери разбират за запора едва когато получат по-малка сума по сметката си. В определени случаи удръжките могат да продължат с месеци, докато задължението бъде погасено.

Към 2026 година минималната работна заплата вече е по-висока спрямо предходните години, което влияе и върху защитения размер на доходите. Законът продължава да предвижда защита за най-ниските пенсии и възнаграждения, като не може да бъде удържана цялата сума.

При задължения към държавата и частни кредитори размерът на удръжките зависи от:

размера на пенсията,
вида на задължението,
броя на наложените запори,
семейното положение на длъжника.

Според финансисти през последните години се наблюдава увеличение на хората в пенсионна възраст, които изпитват затруднения с покриването на кредити, битови сметки и други месечни разходи. Основна причина остават високите цени на храните, лекарствата и услугите.

Юристи напомнят, че при получен запор пенсионерите имат право:

да поискат информация за основанието,
да проверят размера на дълга,
да обжалват при съмнение за неправомерна удръжка,
да поискат разсрочване на задълженията.

Експерти съветват хората редовно да следят банковите си сметки и кореспонденцията от институции, за да избегнат неприятни изненади.

Статията има информативен характер и е предназначена единствено за обща осведоменост. Не се гарантира пълнота и изчерпателност на информацията.