Имотният балон ще се спука всеки момент! Ето какво ще се случи с цената на жилищата

Очакваме фаза на спад в класическия бизнес цикъл, като първите потърпевши индустрии ще бъдат имотите, ще ги последва банковото кредитиране, свиване на достъпа до капитал, но заедно с тях ще бъдат ударени и всички индустрии, които са разчитали на рисково финансиране. Това каза Георги Стоев, съосновател и председател на Trakia Tech, пред Bloomberg TV Bulgaria.

„Ако разделим диверсификацията на три големи групи – добивни, суровинни и технологични компании, влизаме в период, в който със сигурност компаниите от първата група ще бъде по-предпочитана от гледна точка на менажиране на риска“.

Имотният сектор винаги е първият, който сигнализира за криза и първият, който „отнася“ свиването на кредитирането, каза Стоев.

По думите му в момента сме в по-различна среда в сравнение с миналия имотен балон, който се спука с тежки последствия, защото експозицията към ваканционни имоти, чиито цени тогава спаднаха в пъти, не е толкова голяма.

„Сега сме в ситуация, в която ефектът ще бъде в големите градове, където имотите традиционно не носят толкова голям риск. Въпреки това в години на свиване на търсенето, най-вече поради свиване на ипотечното кредитиране, спад от порядъка на 20-25% е очакван и е в рамките на нормалния цикъл„, каза Стоев.

„В момента се наблюдава значително влошаване на бизнес климата от гледна точка на планове за нови инвестиции. Живеем в ситуация на рязко скочила несигурност и тежка непредвидимост в много слоеве на политиката и на икономическия живот. В началото сме на рецесионната вълна. Цикълът от инфлационен и изкуствено подемен отива в посока на стагниране“, заяви той.

„В настоящата ситуация компаниите, които са по-добре защитени са тези, които имат по-добре установени пазарни капацитети да добиват суровини“, коментира Стоев.

„Но е добре суровинните компании да бъдат разделени на две. От една страна стоят тези, които разчитат на нетехнологични фактори за ръст, а не на висока производителност. Те не са в благоприятна позиция за растеж в сегашната фаза на цикъла.

От друга страна компании, които са инвестирали в по-добри технологии, в по-добра производителност на всяко работно място, ще бъдат по-предпочитани, както от капитала, така и от хората, които биха искали да работят при тях на по-високи заплати“, поясни експертът и допълни:

„Всички компании, които разчитат на ново финансиране, в момента влизат в нова ситуация на по-трудното им привличане и по-високи лихви“.

„Голяма част от антикризисните мерки са по-скоро израз на политическо безсилие, а не на макроикономически разум“, заяви Стоев и каза още: „По-важното е не какви са цените за пенсионерите, защото ако има подкрепа за социалния сектор, то тя трябва да е за домакинствата. Но тук трябва да си зададем въпроса как можем да подкрепим бизнес, който е в период на тежка промяна на относителните цени в негов ущърб“.

„Инфлацията, освен монетарен проблем, е и проблем, който променя относителните цени. Ние сме в ситуация, в която трябва да си отговорим на въпроса как промяната на относителните цени променя намеренията да се инвестира и да се прави бизнес. И ако този анализ правителството го прави, вероятно техните политики ще бъдат доста по-смислени за бизнеса и за обществото“, категоричен бе Стоев.

Председателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев прогнозира недостиг на агнешко месо за предстоящите празници. „Имаме дефицит на 50 до 60 хиляди агнета на пазара, за да задоволят потреблението по Великден и Гергьовден”, обяви той в ефира на NOVA NEWS.

„Ние обявяваме акция „Достоен фермер”. Фермерите трябва да получават достойно възнаграждение и оценка за своя труд – това е най-важното, за да има някаква устойчивост в сектора”, заяви Караколев. По думите му мерките на служебното правителство са закъснели, тъй като от бранша са алармирали за нуждата от превантивни дейности и засилен контрол по пътищата от страна на органите на МВР още миналата година.

През миналата година са били избити 25 000 овце. „Това автоматично тази година води до липсата на 20 000 агнета на пазара, които ще се компенсират с внос”, обясни Караколев и допълни, че причината за това е била политиката на Министерството на земеделието, с която е отказано да се ваксинират животните. Общият дефицит за Великден и Гергьовден е между 50 000 и 60 000 агнета.

„В момента имаме месо от Нова Зеландия – към момента са внесени около 100 тона, като до Великден вероятно ще станат около 400 тона. То е дълбоко замразено”, посочи председателят на асоциацията. Очаква се и внос на още толкова охладено месо от Македония и Румъния. От Гърция се внася малко, тъй като там също са избити над половин милион овце и имат сходни проблеми с дефицита. Агенцията по безопасност на храните трябва да задължи търговците да обявяват на етикета кога е замразено новозеландското месо, а не само датата на неговото размразяване.

Българското агнешко месо е с около 10% по-скъпо спрямо миналата година. „Това е в рамките на нормалното с оглед на всичко поскъпващо в сферата на услугите, които захранват бизнеса”, коментира Караколев. Месото от Нова Зеландия е с 30-40% по-евтино поради по-ниските разходи за отглеждане и факта, че е замразено. При млечните продукти се наблюдава поскъпване на крайния продукт без съответното поскъпване на суровината.