Извънредно: Задава се нова война?
Регионът на Африканския рог отново е изправен пред риск от мащабен военен конфликт. Докато международното внимание е насочено към Близкия изток, Етиопия и Еритрея се движат по ръба на нова ескалация, която заплашва да дестабилизира петата по големина икономика на континента. Това коментира Румяна Дечева, експерт по международно развитие, в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.
Федералното правителство на Етиопия изпрати сили към северната си провинция Тиграй, където бруталната гражданска война от 2020-2022 г., която въвлече в съседна Еритрея, отне стотици хиляди животи. Вече е имало схватки и атаки с дронове; на 19 февруари Международната кризисна група публикува доклад, предупреждаващ, че рискът от конфликт е висок.
Напрежението между премиера Абий Ахмед и Народния фронт за освобождение на Тиграй (НФОС) – доминиращата полувоенна, полумарксистка партия, която той измести от столицата през 2018 г. – отново се покачва поне от миналата година, водено от разочарованието от неизпълнението на условията на мирното споразумение, което сложи край на предишната война.
„Бълбукащите“ конфликти и крехкият мир
Мирът, сключен в края на 2022 г. след опустошителната война в Тиграй, се оказа по-скоро временна пауза, отколкото окончателно решение. Според Дечева фундаменталните причини за триенето между централната власт и регионалните сили остават неизкоренени.
„Виждаме предупреждение, включително от Американския институт за изследване на войната, че ако възникне конфликт, той може да ескалира и да доведе до нова война между Етиопия и Еритрея. Ние знаем за амбициите на Етиопия след загубата на излаз на море“, посочи Дечева.
Неприлагането на ключови точки от мирния договор създава огнища, които лесно се възпламеняват по етническа и религиозна линия.
„Онези конфликти, които не бяха разрешени нито по време на военните действия, нито след това в мирния договор – тези напрежения някак си през цялото време бълбукат.“
Битката за пристанищата: Икономика vs. суверенитет
Етиопия е най-голямата държава в света без излаз на море, което се превръща в критична пречка за нейната експанзивна икономика. Премиерът Абий Ахмед активно търси начини да си осигури постоянен достъп до Червено море, което обаче предизвиква острото недоволство на съседите му.
„Етиопия е една страна, която има силно развитие, много силно икономическо развитие. Най-голямата страна в Африка, която няма излаз на море, тя е петата икономика в Африка. И същевременно има много територии, които се развиват така, както те самите пожелаят.“
Амбициите на Адис Абеба включват не само Еритрея, но и спорни споразумения със Сомалиленд, които допълнително нагнетяват напрежението в Рога на Африка. Липсата на избори в Тиграй и изключването на Тиграйския народен революционен фронт от политическия живот в Етиопия са другите фактори, които подкопават стабилността.
Инфлация и продоволствена криза
Конфликтите в Африка вече не са изолирани събития. Войната в Близкия изток и напрежението около Иран оказват директен „инфлационен шок“ върху африканските държави, които са силно зависими от вноса на горива, торове и храни, каза Дечева.
„Това, което се случва със спирането на движението на горивата от Близкия изток, вече се отразява. Източна Африка, като нетен вносител на всичко – на храни, на горива, на торове – всъщност е много по-уязвима.“
Средната задължнялост на Африка достига 63% от БВП, а страни като Етиопия вече са принудени да предоговарят дълговете си с международните финансови институции заради цените на петрола над 100 долара за барел. Според Дечева, последствията са вече налице и са необратими за най-бедните слоеве.
„Както и да се развие войната… за Африка последиците вече са тежки, с изключение на няколко страни, които произвеждат собствени торове и имат собствена преработка на горива. Големият печеливш в момента е единствено Нигерия, докато останалите 53 страни са по-скоро губещи.“
Млякото е изпитан във времето тор, който позволява да берем изобилна реколта от краставици. Полезен е на всички етапи от развитието на това растение, тъй като съдържа много основни микро- и макроелементи.
Освен това, за разлика от химическите торове, млякото е напълно безопасно и не вреди толкова, колкото химическите торове!
Пригответе този млечен тор за краставици на Ко4 и можете да очаквате богата реколта.
По принцип торенето с млечни торове е достатъчно да се направи на два етапа: малко след засаждането и преди или по време на цъфтежа.
За да подобрите ефекта на млякото, можете да добавите няколко капки йод…
За целта ще ви трябват:
500 мл прясно мляко
10 литра вода
10 капки йод
Приготвяне:
Смесете водата с мляко и йод.
Използвайте получения разтвор като коренен тор в навлажнена почва.
Използвайте 200 ml разтвор за младия разсад и 500 ml за „зрели“ храсти.
Как този тор може да помогне на краставиците?
Преди всичко бихме искали да ви напомним за важните хранителни вещества и микроелементи, които този тор с мляко осигурява на краставиците.
Благодарение на млякото краставиците се насищат с калций, калий и магнезий и манган, желязо, мед, магнезий и манган.
Най-важното е, че млякото е напълно безопасно както за растенията, така и за хората.
Краставиците изискват особено високо ниво на азот по време на образуването на плодовете, което е най-безопасно за доставяне на този етап с помощта на млечни торове.
Можете също да използвате мляко за нормализиране на pH на почвата и стимулиране на хранителната микрофлора в почвата.
Скоро ще забележите резултата!
От брашнеста мана
Млякото също така осигурява отлична естествена защита срещу брашнеста мана по растенията.
Разредете 1 литър мляко, добавете 30 капки йод и малко препарат за миене на съдове в 9 литра вода и оставете да престои 10 минути. След това напръскайте върху растенията.
Напръскайте листата и стъблата на краставици от всички страни.
Йодът насърчава способността на краставиците да се борят с гъбични заболявания и увеличава скоростта на фотосинтезата.
Освен това подобрява азотния и въглехидратния метаболизъм в растенията.
Късмет!
