Извънредна новина от Истанбул за България

България продължава да работи активно за подобряване на свързаността с Турция – страна, през която минава голяма част от регионалния трафик на стоки и пътници. В момента страната разполага основно с един изключително натоварен граничен пункт, който често е с километрови опашки. Затова българската страна вече е в процес на планиране и подготовка за изграждането на два нови гранични прехода с Турция, които ще облекчат трафика и ще ускорят движението през региона.

Темата беше акцент в изказването на вицепремиера и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов по време на международния форум за транспортна свързаност, проведен през 2025 г. в Истанбул с участието на министри и делегации от над 70 държави.

Караджов напомни, че благодарение на стратегическото си местоположение България е част от Транскаспийския международен транспортен коридор – маршрут, който става все по-важен за товарния транспорт между Азия и Европа.

Той подчерта, че страната ни трябва да ускори модернизацията на пристанища и ключови инфраструктурни обекти, за да използва напълно своя транспортен потенциал. В това число влиза развитието на Пристанище Варна чрез публично-частно партньорство, с подкрепата на Световната банка – проект, който има за цел да разшири капацитета и да засили ролята на България по Средния коридор.

Сред приоритетите, които правителството посочва към момента, продължават да бъдат:

ключови пътни проекти като АМ „Черно море“, АМ „Рила“ и тунела под Петрохан;

жп модернизация, включително удвояване на линията Пловдив – Свиленград и бъдещите тунели под Стара планина;

развитие на речните пристанища по Дунав чрез модели за публично-частно партньорство.

В рамките на форума Караджов проведе и срещи с международни партньори, включително представители на Световната банка и транспортните министри на различни държави, като обсъди разширяването на сътрудничеството и подкрепата за големите инфраструктурни проекти на България.

От 1 юли 2026 г. пенсиите в България ще се осъвременят с „Швейцарското правило“ с между 7% и 8%, като се очаква средната пенсия да достигне 541,20 евро (около 1058,50 лв.), а минималната – 346,87 евро (около 678,42 лв.), съгласно проекта за бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2026 г., който предвижда ръст от общо 8,5%. 

Какво означава това:

Индексация: Всяка съществуваща пенсия се осъвременява чрез формула, която взема предвид 50% от инфлацията и 50% от ръста на осигурителния доход. 

Средна пенсия: Очаква се да се повиши до 541,20 евро, което е значително над средногодишната прогнозирана инфлация, запазвайки покупателната способност. 

Минимална пенсия: Размерът ѝ ще се увеличи до 346,87 евро.

Срок: Увеличението влиза в сила от 1 юли 2026 г. 

Допълнителна информация:

Проектът за бюджета е одобрен от правителството и предстои окончателно гласуване в парламента. 

Таванът на пенсиите остава същият като през 2025 г. – 1738,40 евро, но това може да се промени. 

194 700 българи продължават да се осигуряват след 65 години, увеличавайки пенсиите си. Те представляват 7% от всички осигурени в държавната система, съобщава министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов.

Групата на заетите над 65-годишна възраст е социално и икономически разнородна. Сред тях има около 160 000, които получават лична пенсия за трудова дейност, но продължават да работят и да се осигуряват. Те са около 5,4 на сто от всички осигурени и почти половината от работещите пенсионери. Средният осигурителен доход на тези хора е между 1260 и 1550 лева, а средният размер на пенсията им е около 1250 лева.

Останалите малко под 35000 осигурени лица над 65-годишна възраст не получават лична пенсия за трудова дейност. Те взимат или наследствена пенсия и работят, или не са пенсионери, а продължават да работят, за да натрупат допълнителен осигурителен стаж, като за всяка година отложено пенсиониране получават увеличение от 4% върху бъдещия размер на пенсията. Тази група оказва допълнителен ефект върху приходите на осигурителната система в краткосрочен план, допълва Гуцанов. В дългосрочен план тези хора генерират високи пенсии, но за сметка на по-кратък период на получаване.

Групата на работещите над 65 години включва от една страна висококвалифицирани специалисти, а от друга в нея попадат хора с относително ниски пенсии, които продължават да работят, за да компенсират ограничените си доходи, посочва министърът.

Според нето упражняването на трудова дейност след пенсионна възраст има смесен ефект върху финансовата устойчивост на пенсионната система. От една страна тези хора внасят осигурителни вноски, което повишава приходите в ДОО, от друга при натрупване на допълнителен стаж, отпуснатите пенсии подлежат на преизчисляване, за хората, които нямат отпусната пенсия, т. нар. „тежест на осигурителния стаж“ е в по висок размер – 4 на сто вместо 1,35 на сто. Това води до увеличение на плащания в бъдеще.