Закопчаха Костадин Костадинов

Пловдивски строителен предприемач е задържан за укриване на данъци в особено големи размери, съобщава TrafficNews. 

Арестуваният е собственикът на строителна компания „СМАК“ ООД Костадин Костадинов. Арестът е извършен вчера, а днес са му повдигнати обвинения. Освен за укриване на данъци, Костадинов има обвинения и за пране на пари.

От Окръжна прокуратура – Пловдив потвърдиха информацията и съобщиха, че бизнесменът е задържан за 72 часа с постановление на наблюдаващия прокурор. Предстои той да вземе решение дали да иска постоянна мярка за неотклонение от съда за Костадинов.

Името на Костадинов се появи преди две години в медиите, когато изданието „Параграф 22“ разказа за сериозна имотна измама, в която бе замесен строителят.

Костадин Костадинов

Случаят се развива в Пловдив и засяга имотна сделка между бившия служител на МВР и дългогодишен частен детектив Петър Савов и строителния предприемач Костадин Костадинов – собственик на фирма „СМАК“ ЕООД.

През декември 2018 г. братята Кирил и Петър Савови сключват предварителен договор с Костадинов. Те му прехвърлят семейния си имот на ул. „Дон“ №6 (296 кв.м.), срещу което получават по 30 000 лв. и обещание за изграждане на нова жилищна сграда, в която всеки от тях трябва да получи по един апартамент от 60 кв.м., а Петър – и гараж. Договорът предвижда ясни срокове, неустойки и взаимни финансови гаранции.

Малко след издаването на разрешението за строеж (декември 2019 г.) Кирил Савов умира. Наследниците му постигат отделно споразумение със строителя. В същото време Петър Савов твърди, че не получава навреме проект за окончателен договор и архитектурни книжа, но срещу него е заведено дело за неизпълнение. Той губи делото, осъден е да върне получените 30 000 лв. и да плати неустойка от 50 000 лв.

Тъй като не разполага със средства, срещу него е образувано изпълнително дело и имотът му е изнесен на публична продан. Купувач се оказва единственият кандидат – самият Костадин Костадинов.

В крайна сметка строителят реализира проект с 12 апартамента и няколко гаража, докато Петър Савов остава без имот, без апартамент, без гараж и без полученото капаро.

По време на разследването става ясно, че фирма „СМАК“ е отписана от Централния професионален регистър на строителя още през 2014 г., което поставя под съмнение правото ѝ да извършва определени строителни дейност.

Установени са сериозни разминавания  между предварителния договор и проекта за окончателен нотариален акт. Посоченото разрешение за строеж не фигурира в публичния общински регистър.

Случаят поставя въпроси за възможна злоупотреба с договорни клаузи, процесуални действия „зад гърба“ на съсобственик и евентуална институционална небрежност или съучастие.

Многобройните сигнали до различни институции, изпратени от Савов остават без последствие. Той е категоричен , че причината за това е протекция от високи нива.

В строителния бранш коментират с резерви дейността на Костадинов. На негово име има регистрирани 25 търговски дружества.

„Сбогом приятелю, ние много се уморихме и нямаме повече сили“. Това съобщение получил Диян Илиев, наричан още Диян Мексиканеца от Ивайло Калушев на 1 февруари около 19:45 часа

Деян Илиев, първият човек, който достига до мястото на инцидента и открива телата край хижата „Петрохан“, разказва за преживяното в сутрешните часове на фаталния ден. Показаният му видяха бял свят, след като днес окръжните прокуратури в София и Враца предоставиха материалите от разследването по случая „Петрохан“ на председателя на Народното събрание Рая Назарян, предаде Пловдив 24.

Около 9:30 ч. Илиев тръгва с автомобила си към хижата заедно със съпругата си. По думите му изпитвал вътрешно притеснение, без да може да обясни причината. При чешмата по пътя поставя вериги за сняг и уведомява баща си по телефона, че се качва нагоре.

Пътят бил труднопроходим и се наложило форсиране на автомобила, за да достигне до железния синджир, обозначаващ началото на частната територия. Още там прави първото тревожно наблюдение – снегът бил сивкаво-черен. От сградата се издигал пушек, макар първоначално да не се виждали пламъци. В района липсвали каквито и да било следи от хора или автомобили.

Илиев инструктира съпругата си да остане заключена в колата. От багажника взема малка секира и метален лост, първоначално с намерение да се защити от кучето пазач, което обаче не се виждало в двора.

Мъжът обикаля задната част на хижата, където покривът вече горял. През страничен вход влиза в малко фоайе. Вътре имало силно задимяване и започващ пожар, но той не се качва на втория етаж. След кратък оглед излиза и се отправя към централния вход.

От тази страна щетите били по-сериозни – навсякъде имало тлеещи въглени и гъст пушек.

На около 5-10 метра от входа, близо до колибата на кучето, Илиев забелязва три тела, лежащи в снега. Това били неговите познати – Пламен, Дечо и Ивайло Иванов. Пламен и Дечо лежали по гръб, а третият -по очи. И тримата имали кръв по главите и пепеляв оттенък на кожата.

До едно от телата се намирал черен пистолет. Въпреки шока, Илиев отново влиза в сградата, търсейки други хора, които знаел, че би трябвало да са там.

Във вътрешността на хижата, особено по стълбите и във фоайето, свидетелят забелязва разпръснати десетки гилзи. По негови преценки те били по-дълги и по-дебели от стандартни пистолетни патрони – приблизително 3-4 см дължина и 7-8 мм дебелина. Гилзите били разхвърляни по начин, който според него напомнял сцена от масирана престрелка.

На втория етаж задимяването било толкова гъсто, че видимостта била нулева, поради което той се отказва от по-нататъшно проникване.

Илиев не открива двама от присъстващите обичайно в хижата – Ивайло Калушев и Николай Златков. Предполага, че може да са напуснали района с кемпера, който обаче не бил на обичайното си място.

Що се отнася до останалите автомобили, свидетелят смята, че пътническият бус бил паркиран по-ниско, до отбивката от главното шосе, а двата пикапа „Тойота“ вероятно се намирали в гаражите на хижата.

След като напуска района, Илиев среща патрул на гранична полиция на главния път и съобщава за видяното. По указание на служителите подава сигнал на телефон 112. Провежда няколко последователни разговора с полицията и спешна помощ, докато се уточни административната юрисдикция на района.

По-късно се връща на място заедно с пристигналите полицейски екипи. От него са взети обтривки от ръцете за наличие на барутни частици – процедура, с която той доброволно се съгласява.

В показанията си Илиев заявява, че не му е известно за конфликти между загиналите. Те обаче споделяли, че охраната на защитената зона често пораждала напрежение с лица, отказващи да спазват установените правила.

Свидетелят подчертава, че е останал на разположение на разследващите органи през целия ден и е съдействал изцяло на проверката

Журналистът от в. „Сега“ Петьо Цеков също  публикува във Facebook детайли от показанията на свидетел с прякор Диян Мексиканеца.

Според изнесените данни мъжът е открил телата на жертвите в района на хижата край Гинци сутринта на 2 февруари 2026 г.

Ден по-рано, около 13:00 ч. на 1 февруари, Диян е забелязал група от десетина души с АТВ-та и скъпа екипировка пред заведение в селото и е предупредил по телефона Ивайло Иванов. Същата вечер, около 19:45 ч., Ивайло Калушев е изпратил съобщение, което свидетелят описва като „прощално писмо“. Текстът гласял: „Сбогом приятелю, ние много се уморихме и нямаме повече сили“, придружен с инструкция за връщане.

Веднага след получаването на съобщението телефоните на намиращите се в хижата – Дечо, Пламен и двамата мъже с име Ивайло – са били изключени или извън обхват. На следващата сутрин майката на Калушев също е сигнализирала, че е получила обезпокоително съобщение и няма връзка със сина си.

Диян е отишъл на място със съпругата си. Според разказа му в публикацията, той е заварил сивкаво-черен сняг и дим, излизащ от сградата. Пред централния вход е открил телата на Пламен, Дечо и Ивайло Иванов. И тримата са били с рани по главите, а до тялото на Пламен е имало пистолет.

Свидетелят е влязъл в основната сграда, за да търси Ивайло Калушев. Във фоайето и по стълбите е забелязал множество гилзи, по-големи от стандартните за пистолет. Големият кемпер е липсвал от мястото, което го е навело на мисълта, че Калушев и Николай може да са напуснали с превозното средство. Диян е подал сигнал на телефон 112 и е уведомил патрул на Гранична полиция.

В текста на Петьо Цеков се цитира и разказ на момиче, пътувало с групата на Калушев до село Българи в края на януари. Тя е посочила, че домакините са разказвали легенди за духове в къщата, но не са изглеждали притеснени. Групата се е върнала в София предсрочно на 30 януари. Според нея в хижата е имало и по-възрастна жена, която е напуснала обекта преди 1 февруари