Екоактивистът Атанас Русев отговори на майката София и разкри за разрива с Калушев: той..

Екоактивистът и лидер на сдружението „Да запазим Корал“ Атанас Русев излезе с позиция по повод твърдения, че е стоял зад сигналите за педофилия срещу тибетския гуру Ивайло Калушев, открит мъртъв с огнестрелна рана в кемпер край Околчица, заедно с двама млади мъже, пише „Пик“.

Случаят предизвика сериозен обществен отзвук след откриването на телата и връзката му с предходни убийства край хижа „Петрохан“.

Името на Русев беше споменато от София Андреева – майка на Валери, бивш последовател на Калушев. В интервю в YouTube тя твърди, че синът ѝ е бил „подучен“ от Русев да подаде сигнал за сексуални злоупотреби срещу гуруто през 2022 г.

„Нито ме познава, нито ме е виждала“

Русев категорично отрече обвиненията.

Спор за „първенство“ в пещерен извор

Русев разказва, че след години подготовка за експедиция в български извор, Калушев и негов екип са се гмурнали първи, без да уведомят останалите изследователи.

„В нашите среди това означава, че не уважаваш неписаната пещерна етика. За мен това беше достатъчно – прекъснах всякаква комуникация. Никакво желание за отмъщение, просто губене на време“, заявява той.

Двамата са работили заедно години по-рано, включително в спасителната акция в пещерата Духлата през 2010 г., при която бяха спасени седем души.

Политически казус и съдебни дела

Името на Русев беше замесено и в друг обществено значим казус. През 2023 г. той подаде сигнал срещу Лена Бориславова за предполагаема документна измама, свързана със сдружението „Да запазим Корал“. Случаят стигна до съд, но през ноември 2025 г. Софийският районен съд я оправда на първа инстанция.

След решението Кирил Петков отправи публични обвинения към Русев, а природозащитникът обяви, че ще търси правата си по съдебен път.

Сега той заявява, че ще съди за клевета и София Андреева заради твърденията ѝ.

Смъртта на Ивайло Калушев и двамата младежи остава обект на разследване. Паралелно с това текат проверки и по подадените през годините сигнали срещу него.

Скоро ще отбележим първата от трите големи задушници за годината – Месопустна. Тази година тя се пада в събота, на 14 февруари.

По традиция всички задушници се отбелязват в съботния ден, обикновено преди началото на някой голям празник.

В случая с Месопустна задушница, тя предшества непосредствено Месни заговезни (неделя, 15 февруари). Тогава се извършва помен в чест на мъртвите на голямата Задушница преди Великия пост. На Задушница се посещават гробовете на починали близки. 

На този ден се молим за душата на починалите. За помена се приготвя „коливо“ – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. 

Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст. 

Житото е символ на Възкресението, защото по думите на Св. Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре. Виното е символ на кръвта на Иисус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия. Сладкиши, месо и вино се раздават между живите и като вкусват от раздавките, да си спомнят за умрелите.

Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се. На следващия ден – неделя, са Месни заговезни (Сиропустната неделя). На Месни Заговезни започва големият Великденски пост. Всички задушници през годината са винаги в съботен ден, когато Иисус Христос бил също покойник и с тялото си е бил в гроба. 

Поверия и обичаи на Голяма задушница

Има поверие, според което, ако по време на хранене край масата или гроба се появи мушичка или пеперуда, това може да значи, че душата на мъртвия се е върнала, за да навести семейството си. 

На някои места и в някои райони на страната е прието освен подавките от жито и питка, да се раздават и брашно, и сол. Те са като символ на греховете на починалия. Нарича се греховете му да се разсипят така, както се разсипват солта и брашното.

На Задушница се слагат общи трапези, като първата хапка и първата глътка се оставят на земята – за починалите. Има поверие, което гласи да се остави един празен стол до масата, за да има къде да „седне“ покойният. В някои райони това поверие се спазва и до днес. 

На този ден не се работи, не се пере, не се върши никаква домакинска работа.