Докато всички следят Иран, нова война назрява в…

Регионът на Африканския рог отново е изправен пред риск от мащабен военен конфликт. Докато международното внимание е насочено към Близкия изток, Етиопия и Еритрея се движат по ръба на нова ескалация, която заплашва да дестабилизира петата по големина икономика на континента. Това коментира Румяна Дечева, експерт по международно развитие, в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

Федералното правителство на Етиопия изпрати сили към северната си провинция Тиграй, където бруталната гражданска война от 2020-2022 г., която въвлече в съседна Еритрея, отне стотици хиляди животи. Вече е имало схватки и атаки с дронове; на 19 февруари Международната кризисна група публикува доклад, предупреждаващ, че рискът от конфликт е висок.

Напрежението между премиера Абий Ахмед и Народния фронт за освобождение на Тиграй (НФОС) – доминиращата полувоенна, полумарксистка партия, която той измести от столицата през 2018 г. – отново се покачва поне от миналата година, водено от разочарованието от неизпълнението на условията на мирното споразумение, което сложи край на предишната война.

„Бълбукащите“ конфликти и крехкият мир

Мирът, сключен в края на 2022 г. след опустошителната война в Тиграй, се оказа по-скоро временна пауза, отколкото окончателно решение. Според Дечева фундаменталните причини за триенето между централната власт и регионалните сили остават неизкоренени.

„Виждаме предупреждение, включително от Американския институт за изследване на войната, че ако възникне конфликт, той може да ескалира и да доведе до нова война между Етиопия и Еритрея. Ние знаем за амбициите на Етиопия след загубата на излаз на море“, посочи Дечева.

Неприлагането на ключови точки от мирния договор създава огнища, които лесно се възпламеняват по етническа и религиозна линия.

„Онези конфликти, които не бяха разрешени нито по време на военните действия, нито след това в мирния договор – тези напрежения някак си през цялото време бълбукат.“

Битката за пристанищата: Икономика vs. суверенитет

Етиопия е най-голямата държава в света без излаз на море, което се превръща в критична пречка за нейната експанзивна икономика. Премиерът Абий Ахмед активно търси начини да си осигури постоянен достъп до Червено море, което обаче предизвиква острото недоволство на съседите му.

„Етиопия е една страна, която има силно развитие, много силно икономическо развитие. Най-голямата страна в Африка, която няма излаз на море, тя е петата икономика в Африка. И същевременно има много територии, които се развиват така, както те самите пожелаят.“

Амбициите на Адис Абеба включват не само Еритрея, но и спорни споразумения със Сомалиленд, които допълнително нагнетяват напрежението в Рога на Африка. Липсата на избори в Тиграй и изключването на Тиграйския народен революционен фронт от политическия живот в Етиопия са другите фактори, които подкопават стабилността.

Инфлация и продоволствена криза

Конфликтите в Африка вече не са изолирани събития. Войната в Близкия изток и напрежението около Иран оказват директен „инфлационен шок“ върху африканските държави, които са силно зависими от вноса на горива, торове и храни, каза Дечева.

„Това, което се случва със спирането на движението на горивата от Близкия изток, вече се отразява. Източна Африка, като нетен вносител на всичко – на храни, на горива, на торове – всъщност е много по-уязвима.“

Средната задължнялост на Африка достига 63% от БВП, а страни като Етиопия вече са принудени да предоговарят дълговете си с международните финансови институции заради цените на петрола над 100 долара за барел. Според Дечева, последствията са вече налице и са необратими за най-бедните слоеве.

„Както и да се развие войната… за Африка последиците вече са тежки, с изключение на няколко страни, които произвеждат собствени торове и имат собствена преработка на горива. Големият печеливш в момента е единствено Нигерия, докато останалите 53 страни са по-скоро губещи.“

Георги Семерджиев, който излежава 20- годишна присъда за жестоката катастрофа на бул. „Черни връх“ с две жертви, осъди затвора за това, че е бил държан в карцер месеци наред, което му причинило душевни терзания. Решението е на Административен съд-София град, но то не е окончателно и може да се атакува пред Върховния административен съд.

Семерджиев бе завел иск за 200 000 лв. за претърпени неимуществени вреди за това, че е бил наказан от началника на пандиза да бъде постоянно заключен и без право да участва в колективни мероприятия. Става въпрос за две заповеди на началника на тюрмата от началото на 2023 г., когато Семерджиев бе с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Въпросните заповеди обаче са били обявени от СРС за незаконосъобразни. Така бившият футболист завежда иск за обезщетение.

На ищеца му били направени две експертизи. Съдът кредитира повторната комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Според вещите лица при Семерджиев „е налице повишена възбуда, тревожност, потиснатост“. Освен експертизите по делото са разпитани и свидетели. Един от тях е бил в ареста по едно и също време със Семерджиев. Той обяснява, че след като лежал в карцера, бившият футболист станал „плах“.

Преместиха Георги Семерджиев в друг затвор – многократно нарушавал правилата

Съдът кредитирал и показанията на жена, която добила впечатления от поведението му по време на „адвокатско свиждане“, пише Телеграф.

„Съдът съобрази, че съгласно повторната експертиза и свидетелските показания ищецът е претърпял негативни преживявания, но те не са с изключително висок интензитет, който да е довел до съществено влошаване на здравето на ищеца и необходимост от провеждане на лечение“. Така административните съдии приемат за доказано състоянието на Семерджиев, но не уважават иска му в пълен размер и вместо 200 000 лева осъждат Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати общо 1400 лева обезщетение. 200 лева за първата заповед и 1200 за втората заповед, с които бившият футболист бил изолиран от другите затворници. ГДИН трябва да плати и разноските за двете направени експертизи, които възлизат на повече от присъденото обезщетение – малко над 4 бона.

Семерджиев бе осъден окончателно от ВКС миналата година на 20 години затвор. През лятото на 2022 г. той сгази две млади жени на бул. „Черни връх“ в столицата, минавайки с бясна скорост на червено. След ПТП-то бившият футболист избяга и се укри. За капак се оказа, че шофьорската му книжка е фалшива. Впоследствие се оказа, че джигитът се е укрил с помощта на полицайката Симона Радева, която му занесла стълба, за да се покатери до жилището си, тъй като ключовете му останали в смачкания джип