Да, новинатa за Надежда Михайлова е истинa


Един от въпросите, с които ще се занимая при срещата си с г-н Георгиев, е какво точно е подписано, да видя в самите документи, защото до този момент не съм сигурна, че има публичност на всички ангажименти, които този подпис предпоставя. Това каза служебният министър на външните работи Надежда Нейнски при встъпването си в длъжност в отговор на въпрос за Съвета за мир и бъдещото участие на страната ни в инициативата на американския президент Доналд Тръмп.
„България е направила политически знак с подписването на устава, но аз и моите колеги от Европейския съюз (ЕС) имаме все още много резерви и въпросителни относно правния статут“, коментира министърът. „Важно е да се разбере дали подписването на този устав има характер на международен договор или не“, каза тя.
„На този етап се задържа идеята за ратификация, защото без да знаем правната основа на това, което е подписано, не могат да се правят абсолютно никакви по-нататъшни стъпки“, допълни Нейнски.
По думите ѝ трябва да се видят и въпросите, свързани с финансовите измерения, както и това, че „еднолично се управлява“.
За мен тази инициатива е твърде неясна, каза служебният министър. Всеобхватният план за мир, който получи подкрепата на Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН, визира само и единствено мира в Газа, каза Нейнски. Разширяването на инициативата от страна на Доналд Тръмп отваря въпроси, които все още не са получили своя отговор, каза също тя.
Надежда Нейнски встъпи в длъжност в отсъствието на досегашния външен министър Георг Георгиев. Тя обясни, че е била уведомена от него, че е в чужбина и ще се видят, когато се върне. По думите ѝ това се очаква да стане утре. Нейнски бе представена от Марин Райков, който ще бъде заместник-министър на външните работи.
Служебният външен министър обяви, че ѝ предстои пътуване в Брюксел, където в понеделник ще се състои Съвет на външните министри. Войната в Украйна, мирът в Газа и кибератаките ще бъдат сред темите на срещата.
ЕК не е член на Съвета, но смята за важно участието си
Европейската комисия също има своите резерви към Съвета за мир, припомни главната й говорителка Паула Пиньо.
На срещата във Вашингтон ЕК е представена от еврокомисарката по Средиземноморието Дубравка Шуица. Поканата за участие е била изпратена до председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, уточни говорителят Гийом Мерсие.
„Шуица участва от името на Комисията в контекста на срещата на Съвета за мир. Участието й ще бъде фокусирано върху Газа и възстановяването й. Важно е да се отбележи, че с това участие ЕК не става член на Съвета. Участието ни трябва да бъде разглеждано като дългосрочен ангажимент за прилагането на прекратяването на огъня в Газа, както и като наш ангажимент да участваме в международните усилия, когато става дума за възстановяването на Газа. Смятаме, че имаме да изиграем важна роля. Ние сме най-големият доставчик на помощ за палестинците. Смятаме, че трябва да бъдем на масата. Иначе ще бъдем само платци, но не и играчи“, изтъкна Мерсие.
И допълни, че на срещата на Съвета за мир 14 държави са представени на различни нива. Същото важи и за регионални и европейски партньори.
Участието на ЕК се обсъжда със страните членки. Това е направено и вчера, на срещата на постоянните представители в Брюксел, каза Паула Пиньо.
Франция е изненадане от участието на ЕК: „Те нямат мандат да ни представляват“
Франция е изненадана от това, че ЕК е изпратила официален представител във Вашингтон за днешната първа среща на Съвета за мир, заяви говорителят на френското външно министерство Паскал Конфаврьо, цитиран от Ройтерс.
Той отбеляза, че изпълнителният орган на Евросъюза няма мандат да представлява страните членки на тази среща.
Говорителят на дипломатическото ведомство добави, че според Париж Съветът за мир отново трябва да се фокусира върху ивицата Газа, съгласно резолюцията на Съвета за сигурност на ООН. Конфаврьо подчерта, че Франция няма да се включи в Съвета за мир, докато не бъдат изчистени неяснотите около тази организация.
„Що се отнася до ЕК и нейното участие, ние всъщност сме изненадани, защото тя няма мандат от Съвета на ЕС да отиде и да участва“, каза още говорителят на френското външно министерство.

Германският парламент отмени закона за ускорено придобиване на гражданство, въведен от предишното правителство.
И това е на вниманието на хиляди българи, които вероятно биха се възползвали от процедурата.
Това е пореден знак за нарастващото обществено недоволство спрямо имиграцията в страната.
Мярката позволяваше кандидатстване за германско гражданство след три години престой вместо обичайните пет, но само за онези, които могат да докажат изключително добра интеграция.
Но настоящият канцлер Фридрих Мерц от Християндемократическия съюз (ХДС), който дойде на власт през май, беше обещал още в предизборната си кампания да отмени закона като част от по-строгия курс срещу нелегалната имиграция.

Преди гласуването вътрешният министър Александър Добринт заяви, че правителството „изпраща ясен сигнал“. „Германският паспорт ще бъде признание за успешна интеграция, а не стимул за нелегална миграция“, подчерта той.
Коалицията на Мерц заема твърда позиция по въпросите на имиграцията, опитвайки се да противодейства на растящата популярност на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АзГ), която се класира втора на парламентарните избори през февруари. Обществените нагласи към миграцията в Германия се втвърдиха през последните години, особено в региони, където мигрантите натоварват социалните услуги.