Дара взе решение: Заминава от България заради..

Победителката в националната селекция за „Евровизия 2026“ – Дара, няма да се подготвя у нас за най-голямото музикално събитие в Европа. Това сподели самата тя пред БНТ, цитира Блиц.

След победата си в събота вечер Дара призна, че е преживяла изключително тежък период и дори е обмисляла да се откаже от надпреварата заради тежките критики и смазващия хейт към нея, таланта ѝ и най-вече твърденията за нагласена победа.

„Когато на линия седи твоето ментално здраве и тези усещания, които аз имах в тялото си, започваш да се притесняваш за по-сериозни неща в живота“, сподели изпълнителката, която пояснява, че дълги години е работила над психическото си здраве, а случилото се я е сринало.

Решението ѝ да продължи дошло след мощна вълна от подкрепа – обаждания от колеги, близки хора и стотици съобщения от фенове.

„Няма как да предам нито един от моите фенове. Нито пък себе си и мечтите си“, категорична е Дара. Поп звездата подчерта, че негативните коментари не са я сломили, но тялото ѝ ясно е показало, че натрупаният стрес не може да бъде пренебрегнат. Именно затова е взела важно решение – да смени обстановката.

Певицата разкри, че заминава за Букурещ, където ще работи активно по песните си за „Евровизия“. Там тя ще се концентрира изцяло върху творческия процес. А компанията ще ѝ прави международен екип, наречен в социалните мрежи „Dream team“, работил и по парчетата на други представители на Евровизия.

„Това е мястото, където се чувствам най-добре – за детската площадка на музиката“, каза с усмивка Дара.

Съсед на застреляните край хижа „Петрохан“ разкри повече подробности за починалите Ивайло и Пламен, които на 3 пъти са го спасявали в планината. Павлин Антонов разкрива, че двамата са го карали през преспите до болница. Според него основната дейност не рейнджърите е била да гасят пожари и да заснемат бракониери.  

Ето какво още разказва Антонов

„Живея на 1,5 км от хижа Петрохан. Те бяха най-близките до мен съседи.

Да, бяха затворени. За пет години така и не пристъпих оттатък бариерата. Не съм и настоявал. Много не знам за тях, затова ще се огранича с това, което знам.

Тук в планината животът е различен. Не можеш да разчиташ на бърза помощ, полиция, пожарна, пътна поддръжка, снегопочистване, сметоизвозване… Можеш да разчиташ единствено на съседите си.

Ивайло и Пламен (двама от загиналите) са ме спасявали три пъти – караха ме през преспите до болница с тежка хипертонична криза, погрижиха се за мен и животните ми, когато преди година си счупих гръбнака. Помагали сме си взаимно безброй пъти. Така правят съседите в планината.

Ето и „престъпленията“ им (за които знам), заради които според разни мижитурки заслужаваха да умрат. Без правомощия и реални средства за постигането му се опитваха да променят нещо. Когато оградиха двора си със „страшната“ им ограда, туристите трябваше да минават 50 метра встрани от старата пътека. През лятото тук идват десетки берачи на боровинки, на които патрулите напомняха да си съберат боклуците, когато си тръгват. Караха се и заснемаха бракониери. Гасяха пожари. Толкоз.

Щях да си трая. По-лесно е, удобно някак. Докато не изпълзяха всякакви мижитурки, да храчат злоба или да изкарат някой лев/евро със сензационни заглавия. Един вид, заслужавали са да загинат…

Не. Те бяха хора. Съседи. Това, което заслужават след такава трагедия, е мир на душите им“