Вижте къщата в Мексико на рейнджъра от „Петрохан“ Иво Калушев – СНИМКИ

Издирваният от МВР във връзка с тройното убийство на горските рейнджъри собственик на хижа „Петрохан“ Ивайло Калушев се оказа притежател на няколко престижни имота в Мексико, построени край карибската крайбрежна ивица в непосредствена близост до курортния град Тулум.

Преди да се завърне в България през 2020 г. и да сложи ръка върху туристическата хижа „Петрохан“, превръщайки я в непристъпна база на основаното от него НПО „Национална агенция за контрол на защитените територии“, Иво Калушев е живял повече от 10 години в Мексико.

Иво Калушев се оказа собственик на къщи в джунглата край курорта Тулум и карибското крайбрежие.

Там първоначално е развивал бизнес с екстремни екскурзии в джунглата, пещерни гмуркания и подводни изследвания край полуостров Ютакан. През 2017 г. Иво се преместил да живее в курортния град Тулум, известен с красивите си плажни ивици и 5-звездните крайбрежни хотели и заведения.

Близките на заподозрения за тройното убийство на колегите си горски рейнджъри от хижа „Петрохан“ Иво Калушев разкриват, че през 2018 г. той купил терен край Тулум в джунглата до карибското крайбрежие, върху който вдигнал 4 къщи съвместно с друг българин и мексиканец.

Така изглежда всеки един от лунните басейни към четирите къщи за гости на Иво Калушев край карибския бряг.

Къщите не се продават, а се отдават под наем, като повечето клиенти са американски туристи. Всяка от изградените 4 къщи от Калушев и бизнес партньорите му се състои от трапезария, кухня, хол с разтегателен диван и спалня с кралско легло с изглед към външния басейн.

Към всяка от къщите има 500м2 двор, озеленен и засаден с банани, папая, нийм, манго, авокадо и различни лозя, като къщите са отделени една от друга чрез високи бетонни стени.

За строежа на мини туристичекия комплекс в джунглата Иво Калушев използвал материали като естествен чукум, тик и камък.

Към всяка от къщите има външен лунен басейн, проектиран и построен, за да запази естествения вид и форми на сеноте – дълбока яма в земята с карстов произход, пълна с вода.

Цената за наем на всяка от къщите е 25 000 мексикански песос на седмица, равняващи се на 1 222 евро, а Иво Калушев притежавал 50% от бизнеса.

„Иво се върна в България, не защото е бил подгонен от наркокартелите, каквато абсурдна версия прочетох във Фейсбук, а заради коронавирусната пандемия. Майка му се разболя и той искаше да е близо до нея“, споделя приятел на безследно изчезналия след тройната екзекуция в хижа „Петрохан“ горски рейнджър.

Иво Калушев изследва водна пещера в Мексико. Рейнджърът, сочен за троен убиец от МВР, е развивал екстремни екскурзии в Мексико, преди да се прибере у нас през 2020 г.

Както Lupa.bg есклузивно разкри, майката на Иво Калушев е голямата българска пианистка и професор в Националната музикална академия Стела Петрова Димитрова – Майсторова. Баща на Ивайло пък е художникът живописец Николай Майсторов.

След кратко боледуване на 4 февруари 2026 година ни напусна Илия Цоцин – актьорът, който десетилетия наред караше българската публика да се смее с лекота, човечност и неподражаемо чувство за хумор.

С кончината му си отиде една от най-разпознаваемите фигури на българската комедийна сцена от втората половина на ХХ век – артист, чието присъствие носеше топлина и усещане за близост, независимо дали беше на театралната сцена, пред телевизионната камера или на естрадния подиум, съобщава soc.bg.

Илия Цоцин е роден на 12 декември 1940 година в град Гълъбово. Още в младежките си години открива влечението си към сцената и актьорското изкуство – избор, който определя целия му житейски и професионален път.

Завършва ВИТИЗ, където получава солидна актьорска подготовка и формира свой отличителен стил – естествен, ненатрапчив и силно ориентиран към живия контакт с публиката.

Най-голямата му популярност идва с участието му в хумористичния тандем с Петър Добрев – партньорство, превърнало се в емблема на българския сценичен хумор. Двамата създават десетки скечове и сценични програми, представяни из цялата страна и посрещани с изключителна зрителска любов. Хуморът им е човешки, достъпен и близък до ежедневието – смях без злъч, ирония без злоба, комедия, в която публиката разпознава себе си.

Освен на сцената, Илия Цоцин оставя ярка следа и в телевизията и киното, където често е канен за характерни роли – на пръв поглед малки, но запомнящи се с присъствието, гласа и точната актьорска мярка. Той никога не търси шумна популярност, но печели трайно място в сърцата на зрителите с постоянство, професионализъм и искреност.

В по-късните си години Цоцин неведнъж говори открито за трудния път на артиста, за преходността на славата и за достойнството да останеш верен на професията си дори когато прожекторите угаснат. До последно остава свързан със сцената и с публиката, за която винаги е казвал, че е най-строгият, но и най-справедливият съдник.

Смъртта на Илия Цоцин бележи края на един дълъг, последователен и честен артистичен път. Остават записите, спомените и репликите, които и днес предизвикват усмивка, както и усещането за едно време, в което хуморът беше простичък, но дълбоко човешки. Българската сцена губи свой верен служител, а публиката – артист, който умееше да разсмива, без да наранява.