Бащата на 15-годишния Александър от Петрохан проговори след трагедията:

Появиха се първите думи на бащата на 15-годишния Александър, който беше открит мъртъв в кемпер под връх Околчица – случай, който разтърси обществото и повдигна редица въпроси за безопасността на неформалните младежки лагери у нас.

bTV се свърза с Яни Макулев – баща на момчето, който още в първите дни след изчезването заяви, че е спокоен за сина си и че има пълно доверие на Ивайло Калушев – ръководител на школата за приключения, с която Александър е бил в планината. В съобщение по Viber до редакцията Макулев е категоричен:
„За Калушев не съм променил мнението си изобщо.“

Трагедията край Околчица продължава да поражда въпроси.

По данни на разследващите по телата не са открити следи от борба или травми, различни от огнестрелните рани. Александър е бил намерен клекнал, с преплетени пръсти на ръцете – детайл, който допълнително засилва обществения шок.

Школата за приключения „Роук“, ръководена от Ивайло Калушев, организира дейности като скално катерене, престой сред природата и гмуркания, включително и извън страната. В интервю за БНР още през 2019 г. Калушев обяснява, че целта е децата да бъдат запознати с планинските спортове и да изградят по-дълбока връзка с природата – нещо, което според него липсва в съвременното им ежедневие.

Организацията е регистрирана като неправителствена още през 1992 г., много преди да съществува настоящата наредба за детските туристически пътувания. Според доц. Христо Христев от Юридическия факултет на Софийския университет именно този статут прави контрола върху дейността ѝ изключително труден. По думите му няма предвиден текущ и интензивен контрол върху юридическите лица с нестопанска цел.

По закон лагерите и груповите дейности за деца и младежи на открито трябва да се организират по реда на Закона за туризма и Наредбата за детските и ученическите туристически пътувания, които изискват редица декларации и съгласия от родители и институции. За школата на Калушев такива документи не са публично открити, но въпреки това родители разказват, че са имали пълно доверие в него.

В ново съобщение до bTV Яни Макулев отново настоява институциите да свършат работата си докрай:
„Към институциите – да си свършат работата честно спрямо хората. А за Калушев – не съм си променил мнението изобщо.“

От Министерствата на образованието и туризма уточняват, че подобни лагери по принцип се организират чрез договори между училища и лицензирани фирми, но в конкретния случай става дума за частна дейност. От Държавната агенция за закрила на детето допълват, че до момента не са постъпвали сигнали срещу школата „Роук“ и че агенцията не издава разрешителни за подобни лагери.

Кървавата хижа в Петрохан е част от защитена зона и арена на добив на злато! „България Днес“ откри документи, от които става ясно, че хижата, в която бяха убити Ивайло Иванов, Пламен Статев и Дечо Василев, е не само част от защитена местност, станала част от защитена зона, но и попада в площи ЕЕ1 и ЕЕ3, отредени за проучване на метални полезни изкопаеми.

Във фаталната хижа са се подвизавали т.нар. рейнджъри, основали Национална агенция за контрол на защитените територии (НАКЗТ). Дружеството им е регистрирано през януари 2022 г., а в края на годината учени от Института по биологично разнообразие и екосистемни изследвания към Българска академия на науките (БАН) искат парцела с хижата и още 55 дка около нея да се обявят за защитена територия във връзка с откриване на защитени видове от „Червената книга“ там. Това са карниолската блатница и торфен мъх.

Имотът с хижата е придобит от издирвания ортак на убитите Ивайло Калушев от бащата на бившата депутатка от ГЕРБ Искра Фидосова – Фидос Симеонов.

Парцелът с определения му идентификатор в кадастъра е описан като Mountain rangers facility (no public access), в превод „съоръжение на планинските рейнджъри“. Вестникът запита Агенцията по геодезия, картография и кадастър в какви случаи статутът на имотите е с ограничен достъп и има ли общо защитената зона, но до приключването на броя не постъпи отговор.

Обичайно достъпът се ограничава до военни обекти, обекти на МВР и ДАНС или до стратегическа инфраструктура.

За липсата на публичен достъп се оплакват още тогава рибарите от сдружение „Балканка“, които сигнализират, че имотът е нелегално заграден. Институциите им отговарят, че след проверка електропастирът се оказал законен, защото там ще се гледат пчели.