Мълчанието падна: колега на Калушев с брутални разкрития за него

В школата на Ивайло Калушев децата нямат социален живот, далеч са от родители, което за мен не е приемливо.

Това каза пред NOVA неговият колега спелеолог и пещерняк Свилен Делчев, а на въпроса дали издирваният мъж след тройното убийство край хижа „Петрохан“ е педофил, отговори с „Да“. След това обаче добави, че не можел да го твърди, защото няма доказателства.

„Беше ни странно това уединение от тяхна страна при положение, че е традиция да се събираме при изучаване на пещерите. Това ни беше завещано от другите поколения планинари“, споделя спелеологът, цитиран от Флагман.

Поведението му е странно

Дали Калушев е намерил златото или други ценни находки не е ясно, но по думите на колегата му, поведението му е странно.

„Разликата между нас и тях беше, че това с пещерите е едно колективно занимание. Те са трудни за изследване, не е за сам човек, не е скала да се катери, има план въобще за проникване. При тях това нещо не съществуваше – те винаги ходеха сами”, обяснява Делчев.

Сайтовете на школа „Роук“, през която официално Ивайло Калушев е обучавал момчета на възраст между 10 и 15 години, са неактивни, а регистрациите на домейните – изтрити. Остава неясно дали обучението продължава и къде се намират децата сега, съобщава Нова телевизия.

В архивите на сайтовете се споменава за преобразяващата сила на природата и вдъхновяващия личен пример, както и за стремеж към доброта, красота, лична сила и достойнство.

Допълнителни притеснения

Допълнителни притеснения пораждат и други формации, свързани с Калушев, като клуб „Гед“, който е поставял необичайни изисквания към кандидатите.

Родителите е трябвало да са избрали отглеждане без електронни устройства и без целодневна училищна заетост. Децата е трябвало да демонстрират силна лична мотивация и самостоятелност – критерии, които на практика изключват институционален контрол.

Колеги на Калушев подчертават, че изказванията и посланията в публичните му профили и страници са изглеждали тревожни. Делчев заявява, че като родител и гражданин не би допуснал детето си в подобна среда. Тези оценки не представляват доказателства за престъпление, но очертават модел, който буди сериозни въпроси.

Една от жертвите в Петрохан – Ивайло Иванов, и оцелял от тройното убийство в хижата – Ивайло Калушев, са дали съвместно интервю преди 7 години в ефира на БНР.

Сегашните деца нямат детство, казва Иво Калушев – създател на Школа за приключения Роук:

„Това е тенденция, която се забелязва от доста време насам, но в момента е някак плашеща ситуацията. Причините, предполагам, са доста комплексни, но това, която наблюдаваме е, че децата все повече и повече се отчуждават от семейството, прекарват все повече и повече време в училище. В момента се налага схема на целодневно обучение в много училища.

Това е нещо, което може би идва от родителите, които просто пращат децата на „отглеждане“ в училището и то в момента в частните училища е факт на много места – деца, които са цел ден на училище, учебни часове, които са по 60 минути и всъщност тези деца, те нямат детство и започва да се вижда все повече и повече тези липса на детство.

Има един цял свят, за чието съществуване тези деца изобщо не знаят нищо. Това е светът на игрите, на спортовете, на планината, всичко се капсулира в училище и това се забелязва по много плашещ начин. самите деца са доста „угаснали“, бих казал.“

Ивайло Иванов от Българската асоциация по екстремни спортове, който също е част от школата, допълва:

„В училище децата на практика следват модела на цял работен ден, в който те вместо да са до обяд на училище и след това да имат свободно време предимно за игра, повтарят деня на възрастните. Природата напълно липсва в цялото им ежедневие.“

Иво Калушев обяснява, че децата вече не знаят как да си играят:

„Ние работим и с частни училища и с държавни училища и това, което получаваме като обратна връзка от самите директори, от самите учители на тези училища, е доста обезпокоително. Това са деца, които буквално не знаят какво е да си играят. Става дума за базови умения и познания за това да си играеш, дори това го няма, Учители по физическо споделят, че първото, което трябва да учат децата, е как да си играят. Не на конкретни игри, а как да си играят въобще.“

Тази обезпокоителна тенденция може да се подсили при налагане на целодневната форма на обучение в училище, за която настояват и много родители, които в нея пък виждат възможност да обегчат своите ангажименти към деня на децата им.

Школата за приключения, която съществува над 25 години предупреждава, че в сравнителен план това „угасване на играта и на детските мечти“ се случва едва в последните години.

Контролирания досег с екстремните спортове и оцеляването в досег с природата могат да вдъхнат увереност на децата във възрастноватата група от 10 до 15 годишните и да ги научат да се справят сами със сложни ситуации и изпитания