От последните минути! Деян Мексиканеца: В хижата беше пълно с…

„Сбогом приятелю, ние много се уморихме и нямаме повече сили“. Това съобщение получил Диян Илиев, наричан още Диян Мексиканеца от Ивайло Калушев на 1 февруари около 19:45 часа

Деян Илиев, първият човек, който достига до мястото на инцидента и открива телата край хижата „Петрохан“, разказва за преживяното в сутрешните часове на фаталния ден. Показаният му видяха бял свят, след като днес окръжните прокуратури в София и Враца предоставиха материалите от разследването по случая „Петрохан“ на председателя на Народното събрание Рая Назарян, предаде Пловдив 24.

Около 9:30 ч. Илиев тръгва с автомобила си към хижата заедно със съпругата си. По думите му изпитвал вътрешно притеснение, без да може да обясни причината. При чешмата по пътя поставя вериги за сняг и уведомява баща си по телефона, че се качва нагоре.

Пътят бил труднопроходим и се наложило форсиране на автомобила, за да достигне до железния синджир, обозначаващ началото на частната територия. Още там прави първото тревожно наблюдение – снегът бил сивкаво-черен. От сградата се издигал пушек, макар първоначално да не се виждали пламъци. В района липсвали каквито и да било следи от хора или автомобили.

Илиев инструктира съпругата си да остане заключена в колата. От багажника взема малка секира и метален лост, първоначално с намерение да се защити от кучето пазач, което обаче не се виждало в двора.

Мъжът обикаля задната част на хижата, където покривът вече горял. През страничен вход влиза в малко фоайе. Вътре имало силно задимяване и започващ пожар, но той не се качва на втория етаж. След кратък оглед излиза и се отправя към централния вход.

От тази страна щетите били по-сериозни – навсякъде имало тлеещи въглени и гъст пушек.

На около 5-10 метра от входа, близо до колибата на кучето, Илиев забелязва три тела, лежащи в снега. Това били неговите познати – Пламен, Дечо и Ивайло Иванов. Пламен и Дечо лежали по гръб, а третият -по очи. И тримата имали кръв по главите и пепеляв оттенък на кожата.

До едно от телата се намирал черен пистолет. Въпреки шока, Илиев отново влиза в сградата, търсейки други хора, които знаел, че би трябвало да са там.

Във вътрешността на хижата, особено по стълбите и във фоайето, свидетелят забелязва разпръснати десетки гилзи. По негови преценки те били по-дълги и по-дебели от стандартни пистолетни патрони – приблизително 3-4 см дължина и 7-8 мм дебелина. Гилзите били разхвърляни по начин, който според него напомнял сцена от масирана престрелка.

На втория етаж задимяването било толкова гъсто, че видимостта била нулева, поради което той се отказва от по-нататъшно проникване.

Илиев не открива двама от присъстващите обичайно в хижата – Ивайло Калушев и Николай Златков. Предполага, че може да са напуснали района с кемпера, който обаче не бил на обичайното си място.

Що се отнася до останалите автомобили, свидетелят смята, че пътническият бус бил паркиран по-ниско, до отбивката от главното шосе, а двата пикапа „Тойота“ вероятно се намирали в гаражите на хижата.

След като напуска района, Илиев среща патрул на гранична полиция на главния път и съобщава за видяното. По указание на служителите подава сигнал на телефон 112. Провежда няколко последователни разговора с полицията и спешна помощ, докато се уточни административната юрисдикция на района.

По-късно се връща на място заедно с пристигналите полицейски екипи. От него са взети обтривки от ръцете за наличие на барутни частици – процедура, с която той доброволно се съгласява.

В показанията си Илиев заявява, че не му е известно за конфликти между загиналите. Те обаче споделяли, че охраната на защитената зона често пораждала напрежение с лица, отказващи да спазват установените правила.

Свидетелят подчертава, че е останал на разположение на разследващите органи през целия ден и е съдействал изцяло на проверката

Журналистът от в. „Сега“ Петьо Цеков също  публикува във Facebook детайли от показанията на свидетел с прякор Диян Мексиканеца.

Според изнесените данни мъжът е открил телата на жертвите в района на хижата край Гинци сутринта на 2 февруари 2026 г.

Ден по-рано, около 13:00 ч. на 1 февруари, Диян е забелязал група от десетина души с АТВ-та и скъпа екипировка пред заведение в селото и е предупредил по телефона Ивайло Иванов. Същата вечер, около 19:45 ч., Ивайло Калушев е изпратил съобщение, което свидетелят описва като „прощално писмо“. Текстът гласял: „Сбогом приятелю, ние много се уморихме и нямаме повече сили“, придружен с инструкция за връщане.

Веднага след получаването на съобщението телефоните на намиращите се в хижата – Дечо, Пламен и двамата мъже с име Ивайло – са били изключени или извън обхват. На следващата сутрин майката на Калушев също е сигнализирала, че е получила обезпокоително съобщение и няма връзка със сина си.

Диян е отишъл на място със съпругата си. Според разказа му в публикацията, той е заварил сивкаво-черен сняг и дим, излизащ от сградата. Пред централния вход е открил телата на Пламен, Дечо и Ивайло Иванов. И тримата са били с рани по главите, а до тялото на Пламен е имало пистолет.

Свидетелят е влязъл в основната сграда, за да търси Ивайло Калушев. Във фоайето и по стълбите е забелязал множество гилзи, по-големи от стандартните за пистолет. Големият кемпер е липсвал от мястото, което го е навело на мисълта, че Калушев и Николай може да са напуснали с превозното средство. Диян е подал сигнал на телефон 112 и е уведомил патрул на Гранична полиция.

В текста на Петьо Цеков се цитира и разказ на момиче, пътувало с групата на Калушев до село Българи в края на януари. Тя е посочила, че домакините са разказвали легенди за духове в къщата, но не са изглеждали притеснени. Групата се е върнала в София предсрочно на 30 януари. Според нея в хижата е имало и по-възрастна жена, която е напуснала обекта преди 1 февруари

Около 13:00 ч. на 01.02.2026 г. Диян Мексиканеца забелязва група от около десетина души със скъпа екипировка и нови АТВ-та пред заведение в Гинци. Два часа по-късно той предупреждава по телефона Ивайло Иванов за присъствието им в района. Това разкрива в свой пост във Фейсбук журналиста Петьо Цеков.

Вечерта (около 19:45 ч.) Ивайло Калушев изпраща притеснително съобщение, наподобяващо „прощално писмо“, със съдържание: „Сбогом приятелю, ние много се уморихме и нямаме повече сили“ и инструкция за връщане в Мексико.

Веднага след това Диян прави опити да се свърже с четирима в хижата (Дечо, Пламен и двамата Ивайловци), но телефоните на всички са изключени или извън обхват.
Диян е притеснен, но не отива в хижата – валяло сняг, а той бил с неподходящ автомобил….

На следващата сутрин (02.02.2026 г.) майката на Ивайло Калушев се обажда, силно разтревожена. Тя също е получила обезпокоително съобщение и не успява да се свърже с никого в хижата. Диян потвърждава, че ситуацията при него е идентична.

Около 09:30 ч. сутринта на 02.02.2026 Деян Мексиканеца, подтикнат от неопределено вътрешно безпокойство, тръгва със съпругата си към хижата. След като поставя вериги на автомобила си и се обажда на баща си, той успява да достигне до заградената частна територия пред обекта. Още при пристигането му прави впечатление сивкаво-черният цвят на снега и пушекът, излизащ от сградата. Тъй като в пресния сняг липсват каквито и да е следи от хора или автомобили, той оставя жена си заключена в колата за безопасност и се въоръжава с малка секира и лост.

При първоначалния оглед откъм задния вход забелязва, че покривът гори. Въпреки виковете му, никой не отговаря. Във фоайето е задимено и той бързо излиза, за да провери централния вход. Там гледката е трагична: на 5–10 метра от входа, близо до кучешката колиба, той открива телата на трима свои приятели – Пламен, Дечо и Ивайло Иванов. И тримата са мъртви, с рани по главите и пепеляв цвят на лицата, а до тялото на Пламен лежи само един черен пистолет.

В опит да открие друг от обитателите – Ивайло Калушев, Деян влиза в основната сграда. Във фоайето и по стълбите към втория етаж той забелязва десетки гилзи, които му изглеждат по-големи от тези за пистолет. Гъстият дим на горния етаж го принуждава да се оттегли. При огледа на района той забелязва, че някои от служебните автомобили са по местата си (в гаражите или на отбивката до шосето), но липсва големият кемпер, което го навежда на мисълта, че липсващите Ивайло Калушев и Николай може да са напуснали мястото с него.

Мексиканеца незабавно се връща до главния път, където съобщава на патрул на Гранична полиция и по съвет на патрулиращия подава сигнал на телефон 112. След като оставя съпругата си у дома, той се връща, за да съдейства на пристигналите разследващи органи, като доброволно дава натривки от ръцете си за изследване. В показанията си той подчертава, че не е знаел за конфликти между приятелите си, но споменава, че дейността им по охрана на защитената зона често е водела до напрежение с външни лица, нарушаващи правилата.

По-горе е преразказана версията на Деян Мексиканеца, която той дава в показанията си късно вечерта на 2 февруари до ранните часове на 3 февруари. Деян е човекът, който открива труповете пред запалената хижа. Той съобщава това на тел. 112. Деян е най-близкият съратник на Иво Калушев в пътуването му в Мексико.

Деян Илиев съобщава на полицията няколко интересни неща:

Видял е 10 души с АТВ-та.
Въпреки че ги е видял в Гинци, по някаква причина смята, че те ще отидат в района на хижата и предупреждава за това Ивай.
Получава изненадващо обезпокоително съобщение от Калушев.
Не отива до хижата, защото вали сняг
На следващата сутрин отива до хижата, защото майката на Калушев му се обажда притеснена.
Вижда труповете и казва, че до тях е имало 1 пистолет
Когато отива в хижата влиза първо в сградата, където вижда много разпръснати гилзи от оръжие, по-голямо от пистолет.