Съсед на загиналите край Петрохан: Три пъти ме..
Проговори мъж, живял в близост до хижа „Петрохан“, където преди дни откриха труповете на трима мъже – Ивайло Иванов, Дечо Василев и Пламен Статев.
С пост във Фейсбук П. А. разказва подробности за загиналите мъже.
„Живея на 1,5 км от хижа „Петрохан“. Те бяха най-близките до мен съседи.
Да, бяха затворени. За пет години така и не пристъпих оттатък бариерата. Не съм и настоявал. Много не знам за тях, затова ще се ограничи с това, което знам.
Тук в планината животът е различен. Не можеш да разчиташ на бърза помощ, полиция, пожарна, пътна поддръжка, снегопочистване, сметоизвозване… Можеш да разчиташ единствено на съседите си.
Ивайло и Пламен (двама от загиналите) са ме спасявали три пъти – караха ме през преспите до болница с тежка хипертонична криза, погрижиха се за мен и животните ми, когато преди година си счупих гръбнака. Помагали сме си взаимно безброй пъти. Така правят съседите в планината.
Ето и „престъпленията“ им (за които знам), заради които според разни мижитурки заслужаваха да умрат. Без правомощия и реални средства за постигането му се опитваха да променят нещо. Когато оградиха двора си със „страшната“ им ограда, туристите трябваше да минават 50 метра встрани от старата пътека. През лятото тук идват десетки берачи на боровинки, на които патрулите напомняха да си съберат боклуците, когато си тръгват. Караха се и заснемаха бракониери. Гасяха пожари. Толкоз.
Щях да си трая. По-лесно е, удобно някак. Докато не изпълзяха всякакви мижитурки, да храчат злоба или да изкарат някой лев/евро със сензационни заглавия. Един вид, заслужавали са да загинат…
Не. Те бяха хора. Съседи. Това, което заслужават след такава трагедия, е мир на душите им.
Съболезнования към близките им.“
„Мамо, защо само аз се нараних?“, каза Ема, преди да загуби битката за живота си. Това изречение отеква в главата ми вече година и половина! За родител, който погребва детето си, е още по-голям удар, когато осъзнае, че животът на чедото му няма никаква стойност! Планирахме нейното пълнолетие, а трябваше да нося балони на гроба ѝ!“
С тези думи започва своята изповед пред сръбския „Blic“ Лиляна Войнович, майка на 17-годишната Емилия Петкович, която почина 7 дни след тежка катастрофа в Лазаревац, станала в нощта между 31 октомври и 1 ноември 2024 г. Младежът, управлявал автомобила, никога не е бил задържан, а е осъден само на мярка „засилен надзор от настойник“.
Фатален удар
Емилия е била на задната седалка с приятеля си. Зад волана е бил нейният братовчед (тогава непълнолетен), а до него – неговият брат близнак. При удара момичето получава тежки наранявания на гръбначния стълб (4-ти и 5-ти прешлен), което води до пълна парализа.
„Ема беше приета в критично състояние. Поставиха я в изкуствена кома, за да я поддържат жива до операцията. Оперираха я на 4 ноември и се надявах, че ще се възстанови. След операцията я събудиха“, разказва през сълзи майката.
Какво наистина се е случило
Лиляна последно вижда дъщеря си жива на 6 ноември. Тогава Ема разказва какво се е случило: „Отишли с приятеля ѝ до къщата на близнаците. Братовчед ѝ предложил да влязат в колата, за да им пусне музика. Изведнъж запалил двигателя и потеглил с много висока скорост. Малко след това излетели в канавката.“
Тогава Ема задава и въпроса, който преследва майка ѝ до днес: „Мамо, защо само аз се нараних? Защо ме боли толкова много?“
Полицията установява, че непълнолетният шофьор е бил под въздействието на алкохол, карал е с несъобразена скорост и без шофьорска книжка.
Нечувана наглост
Лиляна твърди, че поведението на семейството на момчето след трагедията е било ужасяващо:
„Няколко дни след погребението близнаците започнаха да излизат, да се напиват и да ходят по купони. Тогава майка им ми се обади. Искаше от мен да му се обадя и да му кажа, че не е виновен: ‘Обади му се. Аз всеки ден му го казвам, какво е виновно детето, това е било съдбата на Емилия. Щяла е да умре, дори да не е била в тази кола…’ Това ме ужаси.“
Майката е възмутена от съдебното решение. Въпреки че законът предвижда от 6 месеца до 5 години затвор за непълнолетни при такива престъпления, съдът е наложил само 2 години „засилен надзор“.
„Жалих се до всички институции, писах и до министерството, но без резултат. Отговор няма, присъдата е окончателна, а моето мъртво дете не получи дори правосъдие“, завършва Лиляна.
Източник: БЛИЦ