Проф. Чуков с тревожна прогноза, че Иран ще…

Ситуацията е изключително тревожна. Иран се опитва да реализира обещанието си, че ако бъдат нападнати, ще те запалят регионална война и ако до вчера бяха нападнати седем държави, днес станаха девет – включително беше нападнат и Оман, който беше най – активният посредник между САЩ и Иран.

Това заяви в ефира на Радио ФОКУС международният анализатор проф. Владимир Чуков.

„Друго притеснително е, че две ракети са били изстреляни към американската база и най – вече към британската база в Кипър – тоест те се опитват да покажат, че иранското оръжие може да обхване много голям фронт“, каза Чуков.

Международният анализатор заяви, че според него Израел ще насочи основно атаките си към Техеран.

„В момента там има изключително активни политически мероприятия – решава се съдбата на Иран – дали ще продължи да бъде прилагана теократичната система или това, за което Израел настоява – режимът да си отиде“, каза той.

Чуков заяви, че е задвижена конституционната процедура по избор на тричленка, която да управлява Иран и да лансира името на евентуалния наследник на Али Хаменей.

“Виждаме, че Израел са по – активната, по – настоятелната, по – целенасочената, а САЩ просто подкрепят“, каза той и изрази мнение, че американците ще се включат активно – с техника, която досега не са използвали, ако Иран ги нападне.

„Всичко зависи от управляващите на Техеран – всичко зависи от това дали режимът ще падне, както настояват от Тел Авив или усещам някакви нюанси в изказването на Тръмп – те по – скоро желаят промяна на режима, той самият каза, че не изключва възстановяването на режима или продължаването на преговорите с Иран, но се надява други хора да представляват Ислямската Република“, заяви Чуков.

Военният конфликт
Припомняме, че на 28 февруари 2026 г. САЩ и Израел започнаха координирана мащабна военна операция срещу Иран, включваща серия въздушни и ракетни удари по цели в Техеран и други градове.

Операцията, наречена от Израел „Ревящ лъв“, представлява съвместен удар по военни и стратегически обекти и е най-голямата директна атака срещу Ислямската република от години.

Американският президент Доналд Тръмп също потвърди участието на САЩ във военната операция.

Иран реагира незабавно, като изстреля ракети срещу Израел и американски цели в региона, включително бази в страни от Персийския залив.

Техеран предупреди, че всяка държава, подпомагаща атаките, може да стане мишена на ответни удари.

В първите часове на операцията са регистрирани жертви. Сред най-тежките инциденти е удар по училище в южен Иран, при който според местни източници са загинали десетки хора, включително ученици.

Припомняме, че малко по-рано иранската агенция ИРНА и държавната телевизия потвърдиха смъртта на върховния лидер на Ислямска република Иран аятолах Али Хаменей.

Агенция ИРНА съобщава, че Хаменей е загинал при нападението вчера сутринта, извършено от САЩ и Израел. Уточнява се, че Хаменей е бил убит в офиса си, докато „изпълнявал възложените му задължения“.

Съобщава, че иранското правителство е обявило 40 дни обществен траур след смъртта на Хаменей.

Също така са обявени седем дни официални празници.

От своя страна американският президент Доналд Тръмп обяви още преди часове, че Хаменей е починал.

„Хаменей, един от най-злите хора в историята, е мъртъв“, написа Тръмп в публикация в социалната си платформа „Трут Соушъл“ (Truth Social), като добави, че това е „най-добрата възможност за иранския народ да си върне страната“.

Регионът на Африканския рог отново е изправен пред риск от мащабен военен конфликт. Докато международното внимание е насочено към Близкия изток, Етиопия и Еритрея се движат по ръба на нова ескалация, която заплашва да дестабилизира петата по големина икономика на континента. Това коментира Румяна Дечева, експерт по международно развитие, в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

Федералното правителство на Етиопия изпрати сили към северната си провинция Тиграй, където бруталната гражданска война от 2020-2022 г., която въвлече в съседна Еритрея, отне стотици хиляди животи. Вече е имало схватки и атаки с дронове; на 19 февруари Международната кризисна група публикува доклад, предупреждаващ, че рискът от конфликт е висок.

Напрежението между премиера Абий Ахмед и Народния фронт за освобождение на Тиграй (НФОС) – доминиращата полувоенна, полумарксистка партия, която той измести от столицата през 2018 г. – отново се покачва поне от миналата година, водено от разочарованието от неизпълнението на условията на мирното споразумение, което сложи край на предишната война.

„Бълбукащите“ конфликти и крехкият мир

Мирът, сключен в края на 2022 г. след опустошителната война в Тиграй, се оказа по-скоро временна пауза, отколкото окончателно решение. Според Дечева фундаменталните причини за триенето между централната власт и регионалните сили остават неизкоренени.

„Виждаме предупреждение, включително от Американския институт за изследване на войната, че ако възникне конфликт, той може да ескалира и да доведе до нова война между Етиопия и Еритрея. Ние знаем за амбициите на Етиопия след загубата на излаз на море“, посочи Дечева.

Неприлагането на ключови точки от мирния договор създава огнища, които лесно се възпламеняват по етническа и религиозна линия.

„Онези конфликти, които не бяха разрешени нито по време на военните действия, нито след това в мирния договор – тези напрежения някак си през цялото време бълбукат.“

Битката за пристанищата: Икономика vs. суверенитет

Етиопия е най-голямата държава в света без излаз на море, което се превръща в критична пречка за нейната експанзивна икономика. Премиерът Абий Ахмед активно търси начини да си осигури постоянен достъп до Червено море, което обаче предизвиква острото недоволство на съседите му.

„Етиопия е една страна, която има силно развитие, много силно икономическо развитие. Най-голямата страна в Африка, която няма излаз на море, тя е петата икономика в Африка. И същевременно има много територии, които се развиват така, както те самите пожелаят.“

Амбициите на Адис Абеба включват не само Еритрея, но и спорни споразумения със Сомалиленд, които допълнително нагнетяват напрежението в Рога на Африка. Липсата на избори в Тиграй и изключването на Тиграйския народен революционен фронт от политическия живот в Етиопия са другите фактори, които подкопават стабилността.

Инфлация и продоволствена криза

Конфликтите в Африка вече не са изолирани събития. Войната в Близкия изток и напрежението около Иран оказват директен „инфлационен шок“ върху африканските държави, които са силно зависими от вноса на горива, торове и храни, каза Дечева.

„Това, което се случва със спирането на движението на горивата от Близкия изток, вече се отразява. Източна Африка, като нетен вносител на всичко – на храни, на горива, на торове – всъщност е много по-уязвима.“

Средната задължнялост на Африка достига 63% от БВП, а страни като Етиопия вече са принудени да предоговарят дълговете си с международните финансови институции заради цените на петрола над 100 долара за барел. Според Дечева, последствията са вече налице и са необратими за най-бедните слоеве.

„Както и да се развие войната… за Африка последиците вече са тежки, с изключение на няколко страни, които произвеждат собствени торове и имат собствена преработка на горива. Големият печеливш в момента е единствено Нигерия, докато останалите 53 страни са по-скоро губещи.“